Жена ми ме лъже и краде парите ни

Здравейте,
от доста време чета историите в сайта и най-накрая се реших да споделя и моята история. Като за начало искам до уточня, че не търся помощ, а по скоро мнение на някой преживял подобна история. И така - семеен съм от 16 години с две прекрасни девойки.

Оженихме се със съпругата ми по любов, в началото тя не можеше да забременее, за което срещаше моя укор всеки месец. Ходихме заедно на лекари и всякакви изследвания и след година две се появи първата ми дъщеря и годинка след това и втората. съвсем случайно открих, че си е заложила цялото злато, което аз и бях подарявал по-всякакви поводи, а то не беше никак малко.

На въпроса „защо“ тя ми отговаряше, че аз не съм и оставял пари, а тя намала откъде да взима защото била по майчинство (детските ги получавах по моя сметка). Винаги когато ми е искала пари, съм и давал, но явно не достатъчно. Помислих си че е права, простих и всичко беше ок, година-две, и се започнаха проблемите. Искаше да и намеря работа, намерих и бях на такъв пост, че можех да си го позволя.

Парите не и стигаха за нищо. След време я хванах, че си е извадила кредитна карта, в която вече нямаше никаква наличност, работихме в една фирма заедно и нейни колежки започнаха да ми казват, че са започнали липси на парите. Говорихме, скандали, викове даже е имало и шамар и някакви обяснения от сорта, че и трябвали за лекарства з нейните родители, абе само лъжи.

Пак прошки, сълзи и извинения. Няколко месеца ок, след това открих че си е продала и сватбената халка и пак никакво обяснение. Все си мислех, че нещата ще се подредят но...А децата си растяха и вече започнаха да взимат страна, защото ме виждат, че не разговарям с майка им, не я прегръщам и тн и тн. Както би трябвало да бъде в нормалните семейства.

Това лято бях решил да отидем на почивка като за целта разчитах на детските (сега по закон ги получава майката) и не ги бяхме теглили цяла година и си разчитахме на тези пари, но какво се оказа парите ги нямаше, а на всичкото отгоре цъпругата ми изтеглила някакъв мини заем, за да замаже положението с липсата на тези пари. Това вече преля чашата на търпенито ми.

Отмених почивката, но не казах истината на децата за причината, а именно че майка им лъже и краде. Незнам как да постъпя, не искам да ги наранявам, сигурен съм че рано или късно те ще разберат истината за майка им, но не знам дали няма да е много късно.

Децата ме обвиняват (поне не гласно) мен за моето поведение, но вече не издържам. Мислил съм и за развод, но четох как самите деца преживяват развода и не иксам да им го причинявам това нещо.

Еми горе долу е това Просто не знам как да постъпя, да им разкажа всичко или да ги оставя след време сами да го разберат, дано да съм до тях

Аз съм се отдръпнал за момента, но лошото е, че слушам сърцето си, а то ми нашепва, че трябва да простя. А аз сега искам да послушам разума си и за това ми е трудно да взема решение. На кръстопът съм, защото ако простя отново и се опитам да върна доверието си в него, се питам -няма ли някой ден да направи отново същата грешка. . .