Съпругът ми ме унижава

Здравей Светле,Петко е прав.Недей да търпиш заради децата или от безисходица!Решения и начини винаги се намират.Няма да ти разказвам моята история,след втория шанс,който дадох на бащата на детето ми и побоя,който последва последствие,си казах-"Край,стига!Не искам аз и детето ми да живеем в такава среда."Две години се лутах без дом,работа,без подкрепа от близки...само от приятели и комшийки.Държавата с нищо не помага...както и да е...не сме умрели.Исками се да ти дам кураж да направиш някаква промяна за себе си,за живота си,за децата си...Не се оставяй на този комплексар да те мачка.Потърси помощ от социални служби,полиция,приятелки...и всичко ще се оправи.Късмет!

Има центрове за малтретирани жени, където могат да ви окажат помощ на вас и децата ви докато си намерите работа. Като казвам малтретирани жени, нямам пред вид само физически, а и психически. Психическият тормоз в семейството също е малтретиране. Изхода е само един - да се махнете от този човек!

здравеите аз сам на 25г ходя с моя приятел от една година. парвите два три месеца бяха мн добре,след това постоянно ме псува обижда,на два пати ме заливал с вода и ме плиова в лицето .пред аверете си обижда и псува семеиството ми. нз удрял ме е няколко пати и след 5мин и ми се извинява и аз патката винаги прошавам.моля някои ако е прейивяла саштото като мен да ме посаветва. Благодаря

Здравей,Приди да ти дам съвет ще ти кажа нещо което съм иживяла от 42 години съм псувана и обиждана,но като теб си обичах децата.Но децата се ожениха си имат деца,семейство аз останах с обидите.Затова един съвет излизаи с приятелки живей си живота защото децата няма да те разберът и нама да ти кажат браво.Защото аз не ме е пускал никаде той имаше люловница а аз вечно бях като къдъна.Затова да не съжиляваш като мен живей си живота.И сега вечно ме нерви каде ходиш на кого пишиш, ма тая закакво ще идва от къде я познаваш като остаряват са по страшни.Ти си млада не постъпвай като мен няма да се оправи може и по лошо да стане,гледай си здравето защото аз съм много болна и много съжелавам.

няма да се оправи никога.Ако имаш къде да отидеш и кой да ти помогне,зарежи го.Но баща на децата ти няма да бъде никой друг

Човек сам позволява да му се качат на главата, знам че звучи грубо и тежко, но е така. Не позволявайте да Ви обижда, който и да било.

За съжаление нито си първата, нито последната жена в това положение.Явно нямаш избор, за да стоиш все още там,но от опит ти казвам, нещата няма да се подобрят. Все ще си намира причина да те унижава и обижда. Финансовата независимост и твоя шанс. Единственото, което мога да ти кажа да не се самоунижаваш, каквото и да прави той му показвай, че си горд и достоен човек.Звучи доста тъпо, но е така.Само така ще успееш да се справиш с тази патова ситуация.

Съчувствам на авторката, и в никакъв случай не оправдавам мъжа й. Недостойно държание от негова страна. Но да го напусне с 2 деца, би могла само жена, която е финансово независима, иначе ще е въпрос на оцеляване.
Едва ли ще успее да превъзпита зрял човек, но би могла да опита да говори с него с добро, когато не е ядосан, да му обясни/доколкото е възможно със спокоен тон/ как се чувства от това негово поведение.
Безработицата наистина е голяма в момента, но все пак ако човек е здрав и млад, не е с малки шансове.
Успех на авторката, и дано скоро преодолее проблемите си!

Здр.Светла аз съм мъж с 24г семеен живот и бихте посъветвал да си помислиш добре дали този човек заслужава да си до него след като те унижава.Аз за тия години не съм обидил жена си нито съм я унижавал много пъти сме стигали дъното финансово но сме се измъквали заедно. Аз съм бил безработен няколко години жена ми ме е издържала но нито веднъж не ми го е казвала,също так тя дълги години е била безработна и аз съм се грижил за нея и детето но нали затова съм мъжът в семейството да се грижа за тях.Веднъж мъжът започне;и да обижда и унижава жената край няма да има на това,а щом ти си се опитала да се говориш и той не пак те е обвинил значи ти вече за него си собственост ,една вещ която няма право на глас щом той те издържа ,ако пък не ти дава да си търсиш работа и да се събираш с приятелки то това вече е ревност а такава ревност е болест..И друго нещо помисли дали няма друга причина за това да се държи така с теб ,защото повечето мъже когато изневеряват точно так постъпват,за да прикрият своята вина.Съветът ми е ако не се оправи взимай децата и дим да те няма все пак имаш някакво достойнство и не се превръщай в парцал и слуга

Здр ,миличка аз бих те посаветвала да намериш начин и да му покажеш как се чувстваш.Аз виждам по мен с мъжът ми.Той ми вика все си недоволна ,каквото и да правя си недоволна и аз като мъжът ти на моменти съм ужасно груба(и аз не мога да се понасям).Но се опитвам и опитвах по всякакъв начин да му покажа че и аз съществувам в неговия живот.Поводът на моето държание поне беше че,аз деля любовта му с майка му и баща му.Тоест говори с него каква е причината на агресията.