Мога ли да очаквам сериозна връзка от него
редакция:
Здравейте и от мен! Чета сайта с голям интерес, всеки споделя своите радости и мъки. Реших и аз да публикувам моята история, да ме посъветвате, да изкажете мнение, защото съм много объркана. И така. . . .
Работих лятото по морето, имах си сигурна работа в моя град, но поради ред причини напуснах и реших, да съчетая полезното с приятното, бях забравила за летния живот, може би имах нужда от разнообразие и така ВЛЮБИХ СЕ! ! !
За мое голямо съжаление от първия ден на започването ми на работа. Бях си казала, че повече няма да се отдавам на чувства и някакви си силни емоции, но се случи. Беше ми колега, от различни градове сме, не се познавах ме и даже не общувах ме, но имаше искра личеше си от километри страстните погледи които си хвърлях ме един на друг .
Към края на лятото се случи, неочаквано като по книга, всичко беше много хубаво, знаех, че тези лятни авантюри не водят до нищо добро. Влюбваш се, разделяш се, страдаш и чакаш да дойде момента в който, до някаква степен да забравиш човека! Говорили сме си, че няма да приключим ей така.
Дойде денят в който аз приключих работа и се прибрах в моя си град, мислех, че всичко е приключило и всичко си остава там където е било, минаха 2 3 дни, той ме потърси не вярвах, че се случва, защото не се разделих ме подобаващо за двама влюбени, от него ден нататък се чува ме всеки ден. Той се измести то родния си град в друг град да работи там е от 20 дена, не сме се виждали месец и половина, а се чуваме всеки ден.
Казва ми, че ще отида като се установи, но усещам несигурност. Говорим с часове, от няколко дни говорим по 2 3 мин. Искам да бъда с него, той го знае! ! Та според вас, мота ли ме, има ли смисъл да продължавам да чакам и да се чуваме, имаме ли възможност за развитие на тая връзка! ! Ще се радвам да чуя вашето мнение!
Работих лятото по морето, имах си сигурна работа в моя град, но поради ред причини напуснах и реших, да съчетая полезното с приятното, бях забравила за летния живот, може би имах нужда от разнообразие и така ВЛЮБИХ СЕ! ! !
За мое голямо съжаление от първия ден на започването ми на работа. Бях си казала, че повече няма да се отдавам на чувства и някакви си силни емоции, но се случи. Беше ми колега, от различни градове сме, не се познавах ме и даже не общувах ме, но имаше искра личеше си от километри страстните погледи които си хвърлях ме един на друг .
Към края на лятото се случи, неочаквано като по книга, всичко беше много хубаво, знаех, че тези лятни авантюри не водят до нищо добро. Влюбваш се, разделяш се, страдаш и чакаш да дойде момента в който, до някаква степен да забравиш човека! Говорили сме си, че няма да приключим ей така.
Дойде денят в който аз приключих работа и се прибрах в моя си град, мислех, че всичко е приключило и всичко си остава там където е било, минаха 2 3 дни, той ме потърси не вярвах, че се случва, защото не се разделих ме подобаващо за двама влюбени, от него ден нататък се чува ме всеки ден. Той се измести то родния си град в друг град да работи там е от 20 дена, не сме се виждали месец и половина, а се чуваме всеки ден.
Казва ми, че ще отида като се установи, но усещам несигурност. Говорим с часове, от няколко дни говорим по 2 3 мин. Искам да бъда с него, той го знае! ! Та според вас, мота ли ме, има ли смисъл да продължавам да чакам и да се чуваме, имаме ли възможност за развитие на тая връзка! ! Ще се радвам да чуя вашето мнение!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
52
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари