Просто ми каза, че е по-добре да се разделим
редакция:
Много се чудех дали да споделя моята история и реших да го направя. Може би ако излея част от болката, която чувствам ще ми олекне.
Имах дългогодишна връзка, с момче което беше всичко за мен. Бях толкова влюбена в него, че независимо от това какви проблеми си имах, когато го видех всичко се оправяше. През всички години, които бяхме заедно никога не сме се карали сериозно, никога не съм си помисляла, че в един момент той ще ме напусне просто така.
Но уви, като всяка приказка и моята си имаше край. Колкото и да не исках да повярвам се случи. Един ден просто ми каза, че е по-добре да се разделим, че нещо сме изгубили по пътя. . . Общо взето това беше единственото обяснение , което получих. Така и до сега не знам какво точно стана, така и не ми каза.
Независимо от всичко аз продължавам да го обичам, въпреки че ме нарани толкова много. Мина повече от месец от както не сме заедно, но аз продължавам да тая надежда, че той ще се върне при мен. Винаги е бил толкова мил, винаги е бил до мен, мислех че ме обича, дори след като се разделихме пак ми каза, че ме обича. Каза ми, че не знае дали ще се съберем пак и да не го чакам, пък времето щяло да покаже.
След като се разделихме се виждахме, чуваме се понякога. Като го видя така ми се иска да го прегърна и целуна, че направо полудявам, че не мога. А когато не се чуваме няколко дни се чувствам много зле.
Знам, че трябва да спра с напразните надежди, знам че трябва да продължа сама, но ми е трудно. Без него се чувствам самотна, тъжна, мислите ми са насочени все към него. Не мога да мисля за друго, не мога да се концентрирам дори, те все към него летят.
Знам, че има много хора в моето положение, но не знам как се справят, защото аз имам чувството, че няма да успея. Не знам колко време ще мине, за да го забравя и дали въобще ще стане. Дали отново ще мога да се доверя на някого.
Това е моята история. Знам, че няма рецепта за справяне с тази мъка, но моля ви дайте ми съвет какво да правя?
Благодаря.
Имах дългогодишна връзка, с момче което беше всичко за мен. Бях толкова влюбена в него, че независимо от това какви проблеми си имах, когато го видех всичко се оправяше. През всички години, които бяхме заедно никога не сме се карали сериозно, никога не съм си помисляла, че в един момент той ще ме напусне просто така.
Но уви, като всяка приказка и моята си имаше край. Колкото и да не исках да повярвам се случи. Един ден просто ми каза, че е по-добре да се разделим, че нещо сме изгубили по пътя. . . Общо взето това беше единственото обяснение , което получих. Така и до сега не знам какво точно стана, така и не ми каза.
Независимо от всичко аз продължавам да го обичам, въпреки че ме нарани толкова много. Мина повече от месец от както не сме заедно, но аз продължавам да тая надежда, че той ще се върне при мен. Винаги е бил толкова мил, винаги е бил до мен, мислех че ме обича, дори след като се разделихме пак ми каза, че ме обича. Каза ми, че не знае дали ще се съберем пак и да не го чакам, пък времето щяло да покаже.
След като се разделихме се виждахме, чуваме се понякога. Като го видя така ми се иска да го прегърна и целуна, че направо полудявам, че не мога. А когато не се чуваме няколко дни се чувствам много зле.
Знам, че трябва да спра с напразните надежди, знам че трябва да продължа сама, но ми е трудно. Без него се чувствам самотна, тъжна, мислите ми са насочени все към него. Не мога да мисля за друго, не мога да се концентрирам дори, те все към него летят.
Знам, че има много хора в моето положение, но не знам как се справят, защото аз имам чувството, че няма да успея. Не знам колко време ще мине, за да го забравя и дали въобще ще стане. Дали отново ще мога да се доверя на някого.
Това е моята история. Знам, че няма рецепта за справяне с тази мъка, но моля ви дайте ми съвет какво да правя?
Благодаря.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.8
Общо гласували: 5
54
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз направих каквото можах за моята връзка, другото не зависи от мен. Но ти можеш да промениш нещата щом казваш, че обичаш приятелката си. Когато любовта е споделена всичко може да се преодолее. Ти искаш тя да немари по-добър, но може би тя иска само теб. Ами ако не намери такъв човек или открие човек, с когото няма да е щастлива и наполовина колкото с теб. Замисли се върху тези неща и ако искаш да си с нея и я обичаш действай докато е време. Не оставяй любовта. Ако можех да оправя нещата при мен, повярвай ми, щях да го направя... Ти можеш в твоята връзка.
Успех!!!
Най-сигурния начин да го забравиш и да си намериш нов приятел.Сега ти се струва невъзможно,но е така повярвай ми.
Моят съвет е: удари сега един рев като за последно, вдигай глава и продължавай напред.