Каза ми, че съм я задушавал и поиска да се разделим

Разбирам много добре какво и е . Аз съм по същият начин,но с разликата,че не живеем заедно . Но това което прилагаш мърху нея е нещо наистина задушаващо. Просто и гласувай доверие и не я корай да се чувсва като затворник,нова е най-гадното и най-подтискащо нещо . Аз за съжаление няма как да го обясня на половинката си ,така че да ме разбере и да се постави на мое място . Затова се опитай да се промениш ... наистина не е никак приятно да живееш в страх и напрежение , ако примерно някой колега ти каже нещо да не бъде изстълкувано погрешно ..

Щом ти е казала ,че те обича ,не се предавай, а и се докажи ,че и имаш доверие.

Горе главата от мен ;) Това със "задушаването'' е женска простотия. Мен ме е зарязвало момиче, на което съм имал пълно доверие, съответно не съм ревнувал особено. Погледни и към мутресите - там знаеш ли за какво ''задушаване'' иде реч? Тя и приятелки не може да има, абсрурд само да погледне мъж как е облечен дори пък камо ли друго и пак стоят с тея с джиповете - т.е интереса клати феса ;) Ако не си й посягал, няма какво да се чувстваш виновен, защото ако дадеш безгранична свобода на някого, той е твърде вероятно да се изкуши отнякъде, да реши да те напусне и после какво? Ревността с мярка е полезна дотолкова , доколкото да й напомняш, че все пак е с теб. Разбери дали си има друг - ако няма, то явно има какво да направиш по въпроса с личното си поведение, ако има - нямаш вина ;)

Аз съм в същото положение с приятеля ми. Заживяхме много бързо заедно, но и той е изключително ревнив и задушаващ. Мисля, че след като си я загубил веднъж заради това и да успееш да си я върнеш ще ти бъде много трудно. А ти защо я задушаваш? Страх те е да не я загубиш? Приемаш я за твоя? Предполагам не веднъж ти е казвала, че това я дразни... защо не направи нещо по въпроса да се промениш, докато е била с теб. То това си е болестно състояние, а идея си нямаш за отсрещната страна колко е неприятно. Смятам, че това се дължи на комплекс за малоценност от твоя страна. Ако не си убил всичките й чувства може да направи компромис и да се върне, обаче явно нямаш идея това задушаване, подозрение и въпроси колко много убиват тръпката (имаше период, в който аз с моя прител не исках да имам никакъв физически контакт точно заради това задушване)... Ако успееш да си я върнеш, трябва наистина да я убедиш, че си се променил и си си осъзнал грешката. Това ще отнеме много време със сигурност, но имай предвид, че на нея може да и трябва и време. А в това време ти не трябва да си отново обсебващ, досаден и задушаващ. Остави я да диша. Как може да не разбирате, че колкото повече следиш 1 човек или се страхуваш да не ти изневери, точно към това го тласкаш. Сега горе главата и се поставяй на нейно място по-честичко. Ако не се върне, вземи си поука и в следващата си връзка не повтаряй тази грешка, защото е много неприятно и за теб, и за нея.

Най- важното нещо в една връзка е доверието. Ревността е плод не само на това, че не и вярваш а и на това, че не вярваш и на себе си. Дай и малко пространство, поговорете, и започни малко повече да и вярваш.

Дай повече свобода ако наистина те обича тя щего оцени

знаеш ли аз съм в същата ситуация като приятелката ти и я разбирам как се чувства и моя съвет към теб е да намалиш времето което отделяш за да я проверяваш защото знам че няма да можеш да спреш напълно и помисли за места на които можеш да я заведеш но така ги подбери че да е възможно да прекарате колкото се може повече време заедно и се опитай да намалиш броя позваняваня на ден поне с 5 броя за да може тя да види че ти се опитваш да се отървеш от този твои гаден навик желая ти успех

Хей - тя е объркана, дай и време, но го дай и на себе си, за да преусмислиш нещата. Имаш ли силите и волята да корегираш грешките, които си осъзнал? И определено се бори за нея - всички грешим и всички имаме право да се поправим. Кажи и "извинявай" и, ако отговорът е: "За какво?", значи всичко зависи от теб. Късмет :)

Докато има чувства помежду ви шанс винаги има, но от тук насетне трябва да си наясно, че ти винаги ще си в неизгодна позиция. Постоянно ще живееш с опасението, че всеки един момент тя пак може да поиска да си тръгне и ще коригираш постоянно поведението си само и само да и е удобно на нея. Това рано или късно ще те умори. Помисли си какво искаш, на какво си готов и дали си заслужава! Успех!

Виждате ли се ? Чувате ли се>Търси ли те тя самата

Аз съм автора. Не мога да се логна . Забравих да спомена,че тя не се разделя окончателно с мен , а каза ,че има нужда от време. Това значи ли че има някакъв шанс ?

До болка ми е позната тази ситуация,знам как се чувства и приятелката ти.С бившия ми приятел бяхме 2 години заедно.Ревнуваше ме и от сянката ми.За това време тръпката си отиде,любовта ми към него...Всичко свърши заради тази проклета ревност.Последните месеци бяха кошмар,защото той усещаше промяната.Не издържах и сложих край.Ревността убива любовта.Отделно и това,че ревността се превръща в навик.Навик да нямаш доверие на човека,на който трябва да вярваш най-много.Обещай и,че този терор от твоя страна ще престане и ако ти даде втори шанс не го пропилявай,защоо трети няма да има.Веднъж готова ли е да си тръгне ще трябва много да се постараеш,за да я задържиш.

има една приказка в наше село преобърне ли се каруцата ,после пътища много.не мисля че има друго момче май я е страх от теб.

Здравей, аз съм жена била в същата ситуация, като твоята приятелка. Само, че не само ме ревнуваше ужасно много,но си позволи и да ме удари няколко пъти. За две години и половина не можах да му обясня, че съм само негова. Не можа да го проумее. През тези две години и половина 8 месеца не беше в България. Аз му останах вярна и го чаках с нетърпение, но той така и не го осъзна. Знаеш ли, мисля че ревнуват хората, които не са сигурни в себе си и той доказа това мое твърдение. Според мен- не се надявай да се върне при теб, защото просто наистина е задушаващо, а да прекара живота си с теб, според мен е немислимо за нея.Ужасно е гадно да виждаш, че ти нямат доверие и то без реална причина (не знам при вас има ли такава).Няма смисъл от ревности. Вредиш на себе си и на нея, нищо повече. Опитай да се промениш, защото ревността ти ще ти коства и следващите връзки...
Ами, това е... Дано ти мине ревността с годините, защото не знам какво ще правиш иначе.

С два типа хора със сигурност не може да се направи семейство:
1. С болезнено ревнивите;
2. С болезнено свързани с родителите си.
Ако се случат и двете...

Така, до голяма степен и двамата имате вина според мен, от една страна ТИ защото си е ограничавал прекалено много и от друга страна ТЯ защото го е допуснала. Според мен бъдеще с нея вече едва ли имаш, спукали се едно гърне и да го залепиш пак ще намери от къде да тай ... Не знам на какво се дължи това да е ограничаваш, давала ли ти е поводи или просто си си такъв??? Аз съм семейна, на 25 години съм, никога не съм ограничавала съпруга ми и той мен също, но винаги сме били заедно на всякъде и като цяло за нас личен живот означава личен за двама ни, той рядко излиза в мъжка компания както и аз в женска, чисто и просто защото ни е приятно да излизаме със семейства или двойки и да сме си заедно. А в редките случай когато сме били по сами не сме давали повод за ревност един на друг.
На мнение съм, че трябва добре да премислиш и от тази връзка да си дадеш сметка какъв трябва и какъв не трябва да бъдеш с бъдещата жена до себе си, всяка една връзка ни научава на нещо и ни дава урок, който да ни помага за в бъдеще.
Пожелавам ти успех с дамите и стискам палци живота да ти премине както ти сам си го виждаш

Здравей,аз съм от жените,които мразят да им се ограничава личната свобода,ти си направил точно това...според мен няма да се промениш,да може да се пробваш...но едва ли ще се получи,защото ревноста ти пак ще вземе връх.Мисля,че всичко при вас сее получило много бързо и това може би също е оказало влияние.Един съвет от мен-опитай се да цениш и уважаваш както своята, така и чуждата свобода!Успех:)