Каза ми, че иска да живеем заедно, но да се откажа от детето ми

Здравейте ето и моята история. Ще започна от далеч-баща ми и неговата жена бяха алкохолици и постоянно в къщи имаше скандали, побой между двамата, глад и мизерия. За да се отърва от всичко това взех, че се омъжих на 18 год. е не сполучих бях много бита и се разведох. От 21 год. живея на семейни начала със сегашния - не знам как да го нарека, с когото имаме дъщеря. Явно не ми било писано, но той ме тормози психически, както мен, така и детето( на нея често посягаше).

За да предотвратя тормоза за детето го взех и понеже нямаше къде да отида, наех квартира да си живеем двете спокойно. Баща ѝ много ме умоляваше и обеща че ще се промени и аз глупачката взех че се върнах. Поне спря да и посяга а за психическият тормоз си продължава. Аз взех че се разболях и сега съм пенсионер по болест от 6год. Когато се разболях се запознах с един мъж и взех че се влюбих и все още го обичам.

След известно време той пожела да ни вземе при себе си с детето, като казваше, че щял да се грижи за нас. Дойде и ни взе, но след месец съжителство нещо не одобри отношението на детето (тя просто е толкова смачкана от баща си, че не е общителна и си стоеше и мълчеше) към него и взе че се промени. Аз го попитах какво става и дали иска да се изнесем с детето и той каза, че е по добре.

Чест му прави, че ни върна там от където ни е взел, понеже разстоянието е 250 км и не знаех как щях да се върна с всичкия багаж. След 3 дни ми се обади и ми каза че много ме обича и че се чувства празен и аз понеже го обичам му простих. Така се получи, че аз се върнах при тормозителя и започнах да ходя при другия от време навреме. Вече 6-та година той ми казва, че много ме обича и че иска да живеем заедно, но без детето. Имаше момент в който искаше да се откажа от детето си (естествено че избрах детето).

След 5год той склони за детето (вече е голяма-студентка), но се оказа че има проблеми с неговите деца за жилището и аз му казах че когато осигури дом за нас двамата, тогава ще бъдем заедно. Аз съм стъпила здраво на земята и знам, че това няма как да се получи. (макар че той обещава). Сега вече се държи резервирано, ако аз не го потърся няма да се чуем иначе всяка вечер ми казва, че много ме обича за лека нощ като му звъна.

Държи се като сърдито дете, този при когото съм не спира да ме тормози психически и съм на кръстопът без изход. За жалост нямам къде да отида, не мога да си позволя квартира, защото не мога да работя, за да се боря. Абе с една дума жива за оплакване, при единия психически не издържам, ако отида при другия, рискувам да остана бездомница на стари години. Не виждам изход от моята ситуация, но дано ми поолекне като го споделих, че да го тая в себе си вече не мога.