И двамата мечтаем за момента, когато ще се прегърнем

Привет на всички! Реших се да разкажа моята история с цел да потърся съвет от вас, всички четящи. Благодаря предварително!

Стремяла съм се да не бъда с момчета с цел само някой да ми угажда, без да имам чувства към него, или само заради физическия контакт. Това няма да ме накара да се чувствам щастлива. Бях достатъчно търпелива, за да срещна човек, към когото да изпитвам наистина силни чувства и когото ценя.

Смея да твърдя, че и той цени мен и ме подкрепя, давайки ми съвети, изслушваме се взаимно. Има разбирателство помежду ни. Аз съм на 22, а той на 25 и се познаваме от около 1 година.

Проблемът е, че през повечето време си общуваме по скайп. Не ме питайте защо. Така се случи, че има дистанция. Той живее в родния ми град. Досега се е случвало да бъдем заедно в компания, но не сме излизали на среща.

Искаше последния път, когато имах възможност, да излезнем на среща, но нещата се осуетиха, защото се разболях и трябваше да се лекувам в къщи. Сега имам възможност да се видя с него и пред мен стои дилемата дали човек си струва да се въвлича във връзки от разстояние, въпреки че знае, че те са доста непълноценни. . . или въпреки риска да последва желанието си и да не се отказва?

Той ми е споменавал, че ме харесва. Често кроим планове как ще направим нещо заедно: да отидем на кино, например, или да посетим някое градче. Иска да сподели възможно най-много мигове с мен. Аз също. Красиво е. И двамата мечтаем за момента, когато ще се прегърнем. Този момент ще дойде скоро.

Така с времето аз усещам все по-често как изпитвам нещо повече от харесване и искам да му кажа, че го обичам, но се възспирам, защото не знам как ще реагира. И все пак по-добре е да се оставя по течението и да видя какво ще се случи с взаимоотношенията ни, или да му призная чувствата си, въпреки че мога да бъда наранена?