Направих аборт и не знам дали да му призная за грешката!
АнонименНовак
Здравейте и от мен. Допитах се до няколко добри приятелки по моя проблем, но всички ми дадоха различни съвети и направо не знам как да постъпя. Затова реших да споделя историята си и да чуя още съвети и то от хора, които могат да погледнат по-обективно на нещата.
С приятеля ми сме заедно от по-малко от година, а преди това бяхме много добри приятели. Споделяме си, той се грижи много за мен, абе въобще идеалната връзка. Но така се случи, че колкото и да се пазехме, аз забременях. Бях объркана, шокирана, изплашена.
Само на 19 години съм, нямам работа, двамата не живеем заедно, а и той има дете от предишен брак. Много мислих какво да правя, как да му кажа, беше ме страх той как ще реагира. Вътрешно усещах, че не съм готова да бъда майка и някак си, въпреки че една малка част от мен искаше бебето, без много да му мисля направих аборт. Мога да ви кажа, че сега ми е милион пъти по-трудно.
Постоянно мисля за бебенцето - какво щеше да е, дали щеше да прилича на мен или на приятеля ми. . като видя по телевизията реклама с бебенца или пък някой филм сълзите сами текват от очите ми. А всеки път когато погледна приятеля ми виждам едва ли не бебенцето - мисля си, че щеше да е момиченце, да прилича на него - същите очички, същата усмивчица.
Той така и не знае, че съм била бременна, а още повече, че съм направила аборт.
Постоянно се чудя дали е трябвало да му кажа и заедно да решим какво да правим, въпреки че и сега ме е страх да му го кажа когато вече всичко е свършило и няма какво да се направи. Искам да му кажа, за да ми падне този товар от раменете, но. . . имам чувството, че ще се разсърди, ще се развика и повече няма да иска да ме погледне. Направо не знам какво да правя.
С приятеля ми сме заедно от по-малко от година, а преди това бяхме много добри приятели. Споделяме си, той се грижи много за мен, абе въобще идеалната връзка. Но така се случи, че колкото и да се пазехме, аз забременях. Бях объркана, шокирана, изплашена.
Само на 19 години съм, нямам работа, двамата не живеем заедно, а и той има дете от предишен брак. Много мислих какво да правя, как да му кажа, беше ме страх той как ще реагира. Вътрешно усещах, че не съм готова да бъда майка и някак си, въпреки че една малка част от мен искаше бебето, без много да му мисля направих аборт. Мога да ви кажа, че сега ми е милион пъти по-трудно.
Постоянно мисля за бебенцето - какво щеше да е, дали щеше да прилича на мен или на приятеля ми. . като видя по телевизията реклама с бебенца или пък някой филм сълзите сами текват от очите ми. А всеки път когато погледна приятеля ми виждам едва ли не бебенцето - мисля си, че щеше да е момиченце, да прилича на него - същите очички, същата усмивчица.
Той така и не знае, че съм била бременна, а още повече, че съм направила аборт.
Постоянно се чудя дали е трябвало да му кажа и заедно да решим какво да правим, въпреки че и сега ме е страх да му го кажа когато вече всичко е свършило и няма какво да се направи. Искам да му кажа, за да ми падне този товар от раменете, но. . . имам чувството, че ще се разсърди, ще се развика и повече няма да иска да ме погледне. Направо не знам какво да правя.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (19)
Изпрати
Вече си го направила. Няма връщане назад. Все още си много млада и имаш време за семейство и деца. Поговори с приятеля си какво мисли за ваши общи деца, без да споменаваш случилото се. От отговора му ще разбереш дали трябва да съжаляваш за стореното. И ще имаш възможност да поправиш грешката си. С него или с друг, който непременно ще срещнеш занапред в живота си. Успех!!
0
0
Направо ми изпаднаха очите като прочетох последния коментар - може би е време да навлезеш в 21ви век където аборта не се счита за "голям грях" и не ми е ясно как можете да се изказвате неподготвени с това "убила си детето си", "не ти е пукало".. писах тук, за да получа съвет, а не за да бъда критикувана и съдена. Сама съзнавам какво направих и съжалявам - не минава ден без да се разплача за бебенцето, да си мисля за него и т.н. Но искам да Ви видя вас на мое място как бихте постъпили когато - нямате работа, тъкмо сте завършили гимназия, не се чувствате готова да имате бебе, няма да получите подкрепата на роднините си(те са против връзката ми с въпросния човек), дори не съм сигурна дали щях да получа и подкрепа от приятеля ми. Така че следващия път се замислете преди да съдите хората, всеки сам носи товарите си и само аз си знам какво ми е коствало да го направя и колко болка съм преживяла заради това решение.
2
1
Това, че си убила детето си не може да се нарече точно грешка - по-скоро "голям грях". Сега каквото и да казваш и каквото и да правиш няма да забравиш за случилото се. Наистина те разбирам, че ти е милион пъти по-трудно и непоносимо, но е трябвало да мислиш преди да действаш, а не след това... Не е като да няма писано за това в Интернет и да няма други споделили последиците от аборта върху женската психика и здраве. Но изглежда не ти е пукало много на момента.
0
0
Каквото било, било, не можеш да го промениш и да се върнеш назад. Не се мъчи и не гледай назад, съсредоточи се над това да се възстановиш емоционално. Гледай мислите ти да са заети с други неща. Нека това да ти е мотивация да постигнеш добра кариера и хубаво семейство, за да може след време да имаш дечица без да се тревожиш.
Емоциите са силно нещо, щом си преценила, че така е трябвало да постъпиш, значи е било правилно за момента.
Познавам жени, който са минали по твоя път и сега имат щастливи семейства с дечица.
Поплачи си, после събери сили да станеш и да тръгнеш към целите си, за да можеш един ден да дадеш най-доброто на своите деца.
Дали да му кажеш - ти знаеш най-добре дали да го нараниш, но да си открита или да му спестиш болката.
Успех!
Емоциите са силно нещо, щом си преценила, че така е трябвало да постъпиш, значи е било правилно за момента.
Познавам жени, който са минали по твоя път и сега имат щастливи семейства с дечица.
Поплачи си, после събери сили да станеш и да тръгнеш към целите си, за да можеш един ден да дадеш най-доброто на своите деца.
Дали да му кажеш - ти знаеш най-добре дали да го нараниш, но да си открита или да му спестиш болката.
Успех!
0
0
Кажи му какво е станало,как си се чувствала тогава и как сега.Ако те обича наистина,ще те разбере и прости,ако ли не-значи не държи толкова на вас.Ако сега си замълчиш и останете заедно все някой ден ще узнае,а после може и да не иска да те изслуша.
1
0
Нищо не му казвай, ще го нараниш, дори и да не е искал детето, ще бъде наранен, че не си му поискала мнението, че не си споделила с него ... кофти е че трябва да мълчиш ама ...
Другия вариант, ако толкова те гложди отвътре, ама и той включва лъжа, и не е много за препоръчване, е да му кажеш че си била бременна и си направила спонтанен аборт, и си се чудила дали да му кажеш за да не го нараниш... така може би ще ти олекне, може би ще получиш дозата съчуствие и съпричастност която ти трябва ... но пак ще вкл. лъжа, после да не ти стане гузно и за нея...
Другия вариант, ако толкова те гложди отвътре, ама и той включва лъжа, и не е много за препоръчване, е да му кажеш че си била бременна и си направила спонтанен аборт, и си се чудила дали да му кажеш за да не го нараниш... така може би ще ти олекне, може би ще получиш дозата съчуствие и съпричастност която ти трябва ... но пак ще вкл. лъжа, после да не ти стане гузно и за нея...
0
0
Така отстрани е много лесно да се критикува...нека обаче да погледнем съвсем реално на нещата-тя е на 19 работа няма..да, може би е сгрешила,че се е стигнало до тук,но самия факт,че вътрешно не е била готова за тази важна стъпка в живота е много показателен за извършеното действие.Нека бъдем обективни-децата са една огромна отговорност и определено отглеждането им коства много грижи и пари,може да ме наречете каквато и да е ,но според мен е излишно да създаваш едно детенце ако ще го обричаш на мизерия.Направила си аборт,това е минало свършено занапред ще си знаеш и ще бъдеш по-подготвена,ако признанието ти ще те направи по-спокойна...признай това на приятеля ти,ако те обича ще те разбере и ще продължите напред!Успех:)))
0
0
Много късно, не мислиш ли???? !!!!
По-рано е трябвало да ти дойдат всички тези мисли и неща до главата. Трябвало е веднага да му кажеш и заедно да вземете решение, не само ти - набързо и недообмислено!
Сега вече по-добре нищо не му казвай, да не стане грозен скандал, а ако е искал това дете и като разбере, че хем не си му казала, хем си го махнала без да знае, и без да го обсъдите заедно - да не те зареже!
Голяма простотия...
По-рано е трябвало да ти дойдат всички тези мисли и неща до главата. Трябвало е веднага да му кажеш и заедно да вземете решение, не само ти - набързо и недообмислено!
Сега вече по-добре нищо не му казвай, да не стане грозен скандал, а ако е искал това дете и като разбере, че хем не си му казала, хем си го махнала без да знае, и без да го обсъдите заедно - да не те зареже!
Голяма простотия...
0
0
Ми ще е прав ако се разсърди трябвало е да му споделиш и заедно да вземете решението все пак това дете е било и негово не само твое
0
0
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
