Направих аборт и не знам дали да му призная за грешката!
редакция:
Здравейте и от мен. Допитах се до няколко добри приятелки по моя проблем, но всички ми дадоха различни съвети и направо не знам как да постъпя. Затова реших да споделя историята си и да чуя още съвети и то от хора, които могат да погледнат по-обективно на нещата.
С приятеля ми сме заедно от по-малко от година, а преди това бяхме много добри приятели. Споделяме си, той се грижи много за мен, абе въобще идеалната връзка. Но така се случи, че колкото и да се пазехме, аз забременях. Бях объркана, шокирана, изплашена.
Само на 19 години съм, нямам работа, двамата не живеем заедно, а и той има дете от предишен брак. Много мислих какво да правя, как да му кажа, беше ме страх той как ще реагира. Вътрешно усещах, че не съм готова да бъда майка и някак си, въпреки че една малка част от мен искаше бебето, без много да му мисля направих аборт. Мога да ви кажа, че сега ми е милион пъти по-трудно.
Постоянно мисля за бебенцето - какво щеше да е, дали щеше да прилича на мен или на приятеля ми. . като видя по телевизията реклама с бебенца или пък някой филм сълзите сами текват от очите ми. А всеки път когато погледна приятеля ми виждам едва ли не бебенцето - мисля си, че щеше да е момиченце, да прилича на него - същите очички, същата усмивчица.
Той така и не знае, че съм била бременна, а още повече, че съм направила аборт.
Постоянно се чудя дали е трябвало да му кажа и заедно да решим какво да правим, въпреки че и сега ме е страх да му го кажа когато вече всичко е свършило и няма какво да се направи. Искам да му кажа, за да ми падне този товар от раменете, но. . . имам чувството, че ще се разсърди, ще се развика и повече няма да иска да ме погледне. Направо не знам какво да правя.
С приятеля ми сме заедно от по-малко от година, а преди това бяхме много добри приятели. Споделяме си, той се грижи много за мен, абе въобще идеалната връзка. Но така се случи, че колкото и да се пазехме, аз забременях. Бях объркана, шокирана, изплашена.
Само на 19 години съм, нямам работа, двамата не живеем заедно, а и той има дете от предишен брак. Много мислих какво да правя, как да му кажа, беше ме страх той как ще реагира. Вътрешно усещах, че не съм готова да бъда майка и някак си, въпреки че една малка част от мен искаше бебето, без много да му мисля направих аборт. Мога да ви кажа, че сега ми е милион пъти по-трудно.
Постоянно мисля за бебенцето - какво щеше да е, дали щеше да прилича на мен или на приятеля ми. . като видя по телевизията реклама с бебенца или пък някой филм сълзите сами текват от очите ми. А всеки път когато погледна приятеля ми виждам едва ли не бебенцето - мисля си, че щеше да е момиченце, да прилича на него - същите очички, същата усмивчица.
Той така и не знае, че съм била бременна, а още повече, че съм направила аборт.
Постоянно се чудя дали е трябвало да му кажа и заедно да решим какво да правим, въпреки че и сега ме е страх да му го кажа когато вече всичко е свършило и няма какво да се направи. Искам да му кажа, за да ми падне този товар от раменете, но. . . имам чувството, че ще се разсърди, ще се развика и повече няма да иска да ме погледне. Направо не знам какво да правя.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Емоциите са силно нещо, щом си преценила, че така е трябвало да постъпиш, значи е било правилно за момента.
Познавам жени, който са минали по твоя път и сега имат щастливи семейства с дечица.
Поплачи си, после събери сили да станеш и да тръгнеш към целите си, за да можеш един ден да дадеш най-доброто на своите деца.
Дали да му кажеш - ти знаеш най-добре дали да го нараниш, но да си открита или да му спестиш болката.
Успех!
Другия вариант, ако толкова те гложди отвътре, ама и той включва лъжа, и не е много за препоръчване, е да му кажеш че си била бременна и си направила спонтанен аборт, и си се чудила дали да му кажеш за да не го нараниш... така може би ще ти олекне, може би ще получиш дозата съчуствие и съпричастност която ти трябва ... но пак ще вкл. лъжа, после да не ти стане гузно и за нея...
По-рано е трябвало да ти дойдат всички тези мисли и неща до главата. Трябвало е веднага да му кажеш и заедно да вземете решение, не само ти - набързо и недообмислено!
Сега вече по-добре нищо не му казвай, да не стане грозен скандал, а ако е искал това дете и като разбере, че хем не си му казала, хем си го махнала без да знае, и без да го обсъдите заедно - да не те зареже!
Голяма простотия...