Дали не направих фатална грешка с живота си?!

Здравейте, казвам се Р. , на 30г. Миналата година на есен моят приятел ми предложи брак и аз естествено приех пръстена. Бяхме заедно вече около 3 години и го очаквах, да, но майка му не беше на това мнение. Той е едно дете, тя е прекалено властна, за всичко е бърка, а той не и противоречи за нищо. Естествено той не се решаваше да излезем на квартира, защото и там тя щяла да идва и да ни се меси, решихме да живеем при моите родители. Първо той е малко по затворен тип, срамежлив, в началото на връзката ни даже се притесняваше да прави секс с мен, постепенно това отшумя, но пак беше малко пасивен. Мислих си, че махне ли се от майка си, ще се отпусне и всичко ще потръгне. Започнахме подготовка за сватба и малък ремонт на етажа, където живеехме/къща/. Майка му не спираше да идва, да се меси, в избора на мазилки, цветове, дори и на корнизи, моята си мълчеше, макар че си е в къщата, тая командваше със замах и аз започнах да е режа. Тактично, разбира се! Стигна до там, че поиска ключ от къщата на родителите ми, за да идвала без предупреждение. Обидена беше когато и отказах! Годеникът ми си мълчеше. Обстановката ставаше все по изнервяща и то за мен, той се чувствал добре. Всяка неделя ни канеха неговите родители на обяд и там майка му си говореше само с него, много рядко с мен. Понякога и уж случайно ме и обиждаше.

М. Февруари на работата ни дойде нов колега. Започна да ме сваля, обясних му, че съм сгодена и тече подготовка за сватба. Той не се отказа. Беше на 33 г. , сам, и много "влюбен" в мен, постепенно се сближихме, той постоянно ми повтаряше, че ме обича, че ще ме подкрепя. Аз живея на село, знаете всички се познават и не исках да изложа родителите ми. В същото време моя мъж отказваше да прави секс с мен. Вече 3 месеца си лягахме като брат и сестра. Когато го питах защо, променили му се чувствата, нямал нужда от секс. Нещата ескалираха и това вече преля чашата. Накрая се реших казах му да си събира багажа и край. Отменихме сватбата. Нашите бяха много разстроени. Само майка му беше щастлива, каза какво толкова, важното е да сме живи и здрави.

Продължих връзката си с колегата, но още на следващия ден, след като годеникът ми се изнесе от нас, той промени отношението си към мен. Кълнеше ми се колко ме обича, плака, а сега се сърдеше за най-малкото. Показа че обича да командва, стана студен, поставяше ми ултиматуми, искаше веднага да се преместя при него да живея, а в същото време не ми предлагаше никаква сигурност. 3 дни ме обича, 5 дни ми се сърди за съвместното съжителсво, за което аз отказвам. Плакахме, говорихме, но нещата продължават по старо му. Той живее в друг град, на 15км от мен, държи всяка вечер да съм там. След работа имам точно време за душ и тръгвам. Нямам щофьорска книжка и ходя с влак. Първо ме прибираше той, когато не нощувах там. После ми вдигна скандал, че му писнал този начин на живот. Започнах да ходя или да се прибирам с такси, но ми излизаше по 30 лв на вечер. Нищо не ме спираше, вярвах му, исках да сме заедно и мислих наистина в един момент като мине малко време да отида при него. Просто изпитвам неудобство пред родителите ми и не исках веднага след раздялата да се местя. Обясних му го, но постепенно той ставаше все по-груб. Обиждаше ме, после плачеше, че ме обича, но не издържа така. Няколко пъти се скарахме сериозно, но аз продължих да ходя с таксита, вече даже не си правеше и труда да ми предложи да ме докара до нас.

Една вечер бях много уморена и му казах, че ще почина и пак ми вдигна скандал. За всичко, което не е по негова воля има скандали. Пак викнах такси и тръгнах. Разправяхме се до 2ч сутринта как не ми вярвал, как не съм правила нищо за връзката ни, как съм го обичала, а не съм искала да се преместя там, забележете да пробваме и ако не се получи пак да се изнасям. Каза ми, че незнаел каква сигурност търся аз. Ако не се получило поне сме щели да опитаме. Да приятели, нищо против, но аз още не мога да преживея това с първия годеж, не мога да се доверя след всички скандали на колегата, не може животът ми да бъде проба-грешка. Много ми е тежко, вярвах му. . . Не съжалявам за сватбата и годеникът ми, съжалявам че се доверих. . . посъветвайте ме как да постъпя. . . неискам да го загубя, а държанието му е отвратително, ако не е на неговото. Вече няколко пъти ме зарязва, после ми звъни, плаче, казва че ме обича. . това не е нормално поведение на мъж, искащ сериозна връзка, семейство. . . дали пък не сгреших като му се доверих. . сега си играе с мен както си иска, никога не съм се подценявала толкова в името на някой мъж. . . как да постъпя от тук нататък? Липсва ми подкрепа. . .