Защо толкова се променя
редакция:
Здравейте. (: Аз съм момиче на 18 години. Допреди определено време не бях наясно с чувствата си към едно момче, но ден след ден осъзнавам, че не мога да спра да мисля за него.
Запознахме се преди 3 години и всяко лято прекарваме по седмица - две заедно, когато гостувам на най-добрата си приятелка. Къде е проблемът? Това, че през тези дни аз сякаш преоткривам един нов свят, в който той е мил с мен, мигове, в които ме прегръща, говори ми неща, които ме карат да си мисля, че има чувства към мен. Че означавам за него нещо повече.
Но с връщането обратно към реалността, той сякаш се променя. Цялото това "внимание", с което ме е обсипвал изчезва и в един момент аз чакам да получа отговор в скайп, който се забавя повече от нормален разговор. Миналата година, на рожденния ден на един приятел (и двамата с въпросното момче бяхме поканени), той се държеше студено, забиваше се с някакво друго момиче, дори ме игнорираше.
Аз бях много наранена, повтарях си, че се отказвам от него, че не е за мен, не исках да го виждам. Това лято отново гостувах на приятелката си, а неговото отношение към мен отново беше онова, което ме накара да се влюбя в него. Успя да стопи всяко противопоставяне, всеки "лед". С такава лекота ме накара отново да му повярвам. А дори не знам дали ме харесва... Объркана съм... Защо на едно място се държи с мен сякаш съм някой изключително важен човек в неговия живот, а в друг - се отчуждава, студен е, не винаги, но просто усещам, че е различно... От друга страна, е някой, който си струва, отговорен е, грижовен към приятелите си и родителите си. Не е поредният идиот, търсещ внимание... Наистина не знам дали да му споделя чувствата си. А ме боли толкова много...
Запознахме се преди 3 години и всяко лято прекарваме по седмица - две заедно, когато гостувам на най-добрата си приятелка. Къде е проблемът? Това, че през тези дни аз сякаш преоткривам един нов свят, в който той е мил с мен, мигове, в които ме прегръща, говори ми неща, които ме карат да си мисля, че има чувства към мен. Че означавам за него нещо повече.
Но с връщането обратно към реалността, той сякаш се променя. Цялото това "внимание", с което ме е обсипвал изчезва и в един момент аз чакам да получа отговор в скайп, който се забавя повече от нормален разговор. Миналата година, на рожденния ден на един приятел (и двамата с въпросното момче бяхме поканени), той се държеше студено, забиваше се с някакво друго момиче, дори ме игнорираше.
Аз бях много наранена, повтарях си, че се отказвам от него, че не е за мен, не исках да го виждам. Това лято отново гостувах на приятелката си, а неговото отношение към мен отново беше онова, което ме накара да се влюбя в него. Успя да стопи всяко противопоставяне, всеки "лед". С такава лекота ме накара отново да му повярвам. А дори не знам дали ме харесва... Объркана съм... Защо на едно място се държи с мен сякаш съм някой изключително важен човек в неговия живот, а в друг - се отчуждава, студен е, не винаги, но просто усещам, че е различно... От друга страна, е някой, който си струва, отговорен е, грижовен към приятелите си и родителите си. Не е поредният идиот, търсещ внимание... Наистина не знам дали да му споделя чувствата си. А ме боли толкова много...
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари