Имам ли прекалено големи очаквания
редакция:
АнонименНовак
Здравейте,
Моята история се състои в това, че откакто заминах за чужбина, усетих, че най- добрата ми приятелка се отдръпва от мен. Това най- вероятно е нормално- все пак всеки трябва да продължи напред и аз го бях приела. Очаквах като се върна за празниците в България да не получа кой знае какво посрещане и това ни най- малко не ме притесняваше. Оказа се обаче точно обратното.
Всички много се радваха да ме видят- особено тя. Прегръщаше ме, говореше ми колко много съм й липсвала и ми повтаряше да не се връщам в чужбина, но няма как. Както и да е - показа ми, че още страшно много държи на мен.
Решихме да излезем с нея и една друга обща приятелка, за която знаех, че са се сближили докато ме няма. Това беше грешка, защото никога не съм се чувствала по - унизена и в същото време пренебрегвана. Уж трябваше трите да се видим преди да замина, а те през цялото време си говореха за неща, за които не бях чувала и нямаше как да участвам в разговора. След това отидохме на заведение и двете се напиха много жестоко и още повече започнаха да ме игнорират. Флиртуваха с разни момчета, ходеха наляво - надясно, оставяйки ме да си стоя сама, а когато бяха около мен или танцуваха двете или крещяха някакви безсмислици, смеейки се на висок глас.
Когато най- накрая не издържах им казах, че си тръгвам, защото съм изморена и ме боли корема (което също беше истина)получих най- голямата сцена в живота си. Най- добрата ми приятелка се разкрещя, че не мога да си тръгвам, понеже си прекарваме много добре и започна крещейки да повтаря "НЕ! НЕ! НЕ! . . ", карайки половината заведение да се обърне към нас. Идеше ми да потъна в земята. Не ме чуваше какво й казвам, но това нямаше значение. След като спря да крещи каза, че ми се сърди (това е първият път от 6 години, в който ми го казва и затова разбрах, че не се лигави и не се шегува). Аз не знаех какво да кажа и затова просто й казах съжалявам няколко пъти, опитах се а я прегърна, събрах си нещата и излязох.
Не знам дали преувеличавам или просто трябва да приема факта, че хората продължават напред, въпреки надеждата, която видях, че все още сме поне добри приятелки. Имам ли прекалено големи очаквания от нея? В мен ли е грешката?
Моята история се състои в това, че откакто заминах за чужбина, усетих, че най- добрата ми приятелка се отдръпва от мен. Това най- вероятно е нормално- все пак всеки трябва да продължи напред и аз го бях приела. Очаквах като се върна за празниците в България да не получа кой знае какво посрещане и това ни най- малко не ме притесняваше. Оказа се обаче точно обратното.
Всички много се радваха да ме видят- особено тя. Прегръщаше ме, говореше ми колко много съм й липсвала и ми повтаряше да не се връщам в чужбина, но няма как. Както и да е - показа ми, че още страшно много държи на мен.
Решихме да излезем с нея и една друга обща приятелка, за която знаех, че са се сближили докато ме няма. Това беше грешка, защото никога не съм се чувствала по - унизена и в същото време пренебрегвана. Уж трябваше трите да се видим преди да замина, а те през цялото време си говореха за неща, за които не бях чувала и нямаше как да участвам в разговора. След това отидохме на заведение и двете се напиха много жестоко и още повече започнаха да ме игнорират. Флиртуваха с разни момчета, ходеха наляво - надясно, оставяйки ме да си стоя сама, а когато бяха около мен или танцуваха двете или крещяха някакви безсмислици, смеейки се на висок глас.
Когато най- накрая не издържах им казах, че си тръгвам, защото съм изморена и ме боли корема (което също беше истина)получих най- голямата сцена в живота си. Най- добрата ми приятелка се разкрещя, че не мога да си тръгвам, понеже си прекарваме много добре и започна крещейки да повтаря "НЕ! НЕ! НЕ! . . ", карайки половината заведение да се обърне към нас. Идеше ми да потъна в земята. Не ме чуваше какво й казвам, но това нямаше значение. След като спря да крещи каза, че ми се сърди (това е първият път от 6 години, в който ми го казва и затова разбрах, че не се лигави и не се шегува). Аз не знаех какво да кажа и затова просто й казах съжалявам няколко пъти, опитах се а я прегърна, събрах си нещата и излязох.
Не знам дали преувеличавам или просто трябва да приема факта, че хората продължават напред, въпреки надеждата, която видях, че все още сме поне добри приятелки. Имам ли прекалено големи очаквания от нея? В мен ли е грешката?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари