Имаме голяма разлика в годините

Аз имам 10 години разлика никакьв проблем ако го обичаш
Дрьш здраво трудно е в началото!после зависи!
Всичко от вас кьсмет и много лубов ви желаия

Моят съвет е да не четеш нищо от това ,което са ти писали тук.Само съвсем ще се объркаш.При един е било грешка,при друг-напротив.Така,че колкото и да е трудно ,мисли и си прецени сама в твоята ситуация как да действаш.Единственото ,което бих те посъветвала е да ползваш противозачатъчни хапчета изписани от лекар специалист.Дори и твоя човек да ползва презервативи.Желая ти щастие.

здравей,аз съм на 24 години.Точно на твоята възраст(даже на 14)започнах да ходя с едно момче,разликата ни беше 7г.Имах връзка с него 6 години,мислех че той е любовта на живота ми(поне тогава)родителите ми и всички бяха твърдо против.Останах сама,без приятели...дори и с класът си не съм излизала,изобщо с мои връстници.Винаги ходехме по други места с по-възрастни хора.Един ден,просто осъзнах,че той няма какво повече да ми даде(а това,че той си мислеше,че е по-голям и по-хитър от мен и си въртеше игрички е др въпрос)Сякаш се събудих от много дълбок сън,но с разликата че е бил с продължение на години и те никога няма да ми се върнат,нито нещата които съм могла да изживея.Мислиш си,че имаш цял живот и винаги ще можеш да ги правиш,но не е така....с времето поумняваш,ставаш по-сериозен,сдържан и съобразителен човек или ако не станеш,то някои неща няма да ти отиват на възрастта.Сега живея с човек,който обичам наистина,казвам наистина,защота тази любов-зрялата я усещам с всяка клетка в тялото си...много е различно!Ако можех да върна времето,дори не бих се замислила...след като завършиш имаш цял живот да обичаш и да бъдеш обичана!Успех!

Бях почти на 17, когато се запознах с приятелят ми който тогава беше на 26.Въпреки пречките, които имахме аз се омъжих за него .Вече 22 години сме неразделни ,имаме две прекрасни дъщери. А семейният ми живот е повече от добър. Аз съм една щастливо омъжена жена.Така ,че ако този твоят мъж е истинският, то нищо не може да промени това.Слушай само и единственно сърцето си мила.Желая ти щастие.

бях точно на твоите ,когато се запознах със също толкова "страхотен батко".бягай момиче,секс ще правиш още много години и то с човек ,който наистина ще те обича.защо мислиш ,че не е с някоя на неговата възраст?замисли се дали не е инфантилен и затова неговите връстници да не го приемат на сериозно.аз никой неслушах. той беше любовта на живота ми. бяха обещания.....взе ме още в у-ще,месеци преди да се дипломирам.небях бремена-твърдеше ,чее от любов.бях отличничка,исках да стна лекар......5 години съм искала само това.....накрая,след сватбата ми каза да забравя за детинщините си.....е да,забравих. след 2 г. родих дете,започнаха проблеми.унижаваше ме,била съм глупава,проста.....аз растях, а той-не.започна да се заглежда по още по- малки.....идеята му беше да каже в компанията ,че е с най- младото гадже.след 10 години психически и физически тормоз събрах смелост благодарение на адвокатката си и подадох молба за развод.сега сама си гледам детето-вече на 15.сега като я гледам си спомням каква бях аз на нейните 15.тя е категорична ,че няма да допусне никой да я побърка така,че да страда като мен.момиче,осъзнай се-небързай да порастваш.сега се прави на закрилник,но със сигурност сем. няма да може да гледа.лесно е да лъжеш дете на 15 и да си герой в неговите очи,а защо не се пробва да баламосва 20 годишните

Ако си на 30,а той на 39 - добре. Но на 15 и 24 разликата в емоционалното и умствено израстване е огромна. Говори с майка си. В крайна сметка, майките ни вече са минали по този път и са единствените, които ни обичат безрезервно и биха направили най-доброто за нас (пък дори и да не изглежда така

Първо не е подсъдно ако и двамата са в тази връзка по взаимно съгласие, подсъдно е само ако тя каже че той я е насилвал против волята и или я е манипулирал по някакъв начин, но не е там въпроса. Замисли се един голям вече мъж на 24-25 какво може да иска от дете на 15, извинявай, но ти си дете. Той трябва да е завършил добро образование, да мисли за сериозна работа, за собствено жилище, до няколко годинки за създаване на семейство. Докато ти тепърва ще ходиш на училище до 18-19 и после ако малко имаш мозък трябва да идеш да учиш висше, защото положението с безработицата е достатъчно лошо за вишистите а да не говорим за хората без образование. Любов, любов ама помисли малко до колко имате въобще бъдеще. Чешете си там крастата и не се замисляйте толкова, може да кажеш на майка си, но за да не се притеснява жената и кажи, че също така мислиш за бъдещето си и няма да позволиш той да го съсипе, тогава по би склонила да ви остави да си изживеете тръпката, но повярвай скоро ще срещнеш някой съученик, ще се влюбиш и онзи много бързо ще го забравиш, защото той трябва да ходи на работа, ще е изморен и няма да има време за теб а ти си тийнеджър и тепърва ще искаш да дивееш. Помисли си добре и успех.

Това не е толкова важен фактор. Аз съм на 18 а приятелят ми на 25 ... Когато тръгнах с него бях едва на 15, а той на 22, имаме 7 години разлика... но това не пречи на вече три годишната ни връзка.

Виж сега, проблема е наистина във възрастта, но в твоята.
9 години не е кой знае какво, но едно е ти да си на 30 той на 39, и друго ти на 15 той на 24.

Не се притеснявай, моя приятел е на 29 а аз съм на 17 това са 12 години разлика. :)