Мисля си, че съм родена само за мъка още от малка
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, казвам се Виктория и съм на 13 години *тази година ставам на 14* Още от малка живота ми започва с мъка. Когато бях на година и половина загубих моят баща 
. Живях с мама и моят по-голям брат. След няколко години мама си намери друг мъж *така да ви го кажа, за да ме разберете* дори си имам и по-малко братче от него. Първоначално не го харесвах, но с времето го обикнах. Но през 2010 година загубихме и него.
Вече си мисля, че съм родена само за мъка още от малка. Семейството, роднините и приятелите това е важното за мене. Макар, че и не всички приятели са винаги до мене. И в любовта не ми върви също. Да малка съм. Малко е тъпо да мисля, за любов, но все пак. Животът е пред мен. Трябва да продължа, но ако е така все мъка.
. Живях с мама и моят по-голям брат. След няколко години мама си намери друг мъж *така да ви го кажа, за да ме разберете* дори си имам и по-малко братче от него. Първоначално не го харесвах, но с времето го обикнах. Но през 2010 година загубихме и него. Вече си мисля, че съм родена само за мъка още от малка. Семейството, роднините и приятелите това е важното за мене. Макар, че и не всички приятели са винаги до мене. И в любовта не ми върви също. Да малка съм. Малко е тъпо да мисля, за любов, но все пак. Животът е пред мен. Трябва да продължа, но ако е така все мъка.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 11
54
42
34
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Като чета историята ти, все едно чета за себе си. Когато бях на твоите години и аз загубих много близък за мен човек и се влюбих за първи път, въпреки че бях малка. Ей, голяма любов беше..и несподелена...Сега, след толкова години (вече съм на 30) си спомням с усмивка за тогава :) Въпреки реките от сълзи. Не бих заменила чувството,което изпитвах тогава. За съжаление, животът ще ти поднася още много изпитания, но и много прекрасни моменти. Така, че горе главата! Не се отчайвай!
Знам какво е да загубиш близък човек.Съчуствам ти.Аз съм на твоята възраст и изкам да ти кажа,че и на мен не ми варви в любовна не се притесняваи.Смятам,че има време за това и трябва да наблегнем повече към уроците ;) Та мисълта ми беше,че не си сама,смятам че си силна и че ще се справиш с всички трудности.Успех :)
човек преминава през какви ли не перипетии през живота си. Разбирам мъката, която изпитваш. Аз също преди година изгубих много близък и скъп човек. За момент се почувствах ужасно- изоставена, наранена, излъгана дори. Но надеждата е единственото, което ще ти даде сили. Обичай майка си, братята си, бъди им ти опора. Бори се да постигнеш нещо в живота си, макар и трудно и с мъка. В момента има много по-важни за теб неща от любовта. Бъди отговорна в училище, така ще направиш и майка си щастлива. Накарай я да се гордее с теб. Пожелавам ти много успехи и щастие!