ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Уплашена съм, защото всичко е плашещо хубаво

Уплашена съм, защото всичко е плашещо хубаво

Уплашена съм, защото всичко е плашещо хубаво
Миналата година завърших. Понеже заради кандидат-студентските изпити реших лятото да работя в моя град. Започнах работа в нощно заведение като барманка, което беше в сградата на един хотел. Всичко беше супер, но всяка вечер едно и също. . . едни и същи хора, докато не се появи ТОЙ! Не много високо момче, нормално телосложение, красив, с прекрасни сини очи, винаги усмихнат, момче мечта/или поне в моите мечти/.

По някаква случайност се заговорихме, но нищо по особено от това как се казваш и от къде си/понеже не го бях виждала до сега/. Когато си тръгваше и излезе вече навън се върна и ме попита /за вече така популярната социална мрежа Фейсбук/ дали може да ме намери и как съм се писала там.

Той ми предложи приятелство там, но не сме си писали и около седмица не се бяхме виждали. Една вечер той пак дойде с приятели, но те решиха да не сядат и в момента в който той излизаше аз му махнах. Той се върна и ми поиска телефонния номер за да се чуем по късно когато свърша работа. Но не се видяхме, защото аз свърших късно, а той вече беше заспал.

Един ден бях 1-ва смяна и внезапно получих съобщение от него че иска да се видим, аз му отговорих че съм на работа ако иска да дойде. Дойде с една червена роза която ми подари и седнахме да си говорим. Истински джентълмен за когото нищо не знаех. Когато си тръгвахме точно пред заведението имаше спрени 3 хубави и лъскави коли. И той ми зададе въпроса ''Избери си една'', при което аз мислех че се шегува и се засмях, то той беше много сериозен, а аз не знаех какво да му отговоря.

Качихме се в черен лъскав джип и той ме остави до нас. Така имаше още няколко дни в които той идваше при мен с роза която ми носеше и просто стояхме и си говорихме с часове и нищо повече. Една вечер той каза, че ще излиза с приятели и сигурно няма да може да дойде, но когато свърша работа да му се обадя. Същата вечер се чухме когато приключих и отидохме в един клуб където стояхме до сутринта. Имаше танци, музика, пяхме, смяхме се. . . всичко беше супер. Когато ме изпрати до нас ме целуна. Тогава усетих нещо което не бях изпитвала никога от първата целувка.

Имаше желание, страст, пеперудите в корема ми започнаха да пръхтят. . . все едно запалихме един голям огън между нас. Но понеже от всички разговори бях разбрала, че той е студент в София, а мен ме бяха приели в Велико Търново, без никакво съмнение му зададох въпроса ''Какво искаш от мен? Какво искаш да има между нас? '' просто не исках да съм поредната играчка на някой за няколко дена или да се преструва само че ме обича.

А той ми отговори ''за това ще говорим утре. . '' и просто си тръгна. Аз не знаех дали да се радвам или да плача. . стоях безмълвна и гледах как си тръгва.
На другия ден се видяхме и поговорихме за това.
стигнахме до единодушно решение, че за в момента е най-добре да бъдем просто приятели.

Беше краят на лятото и дните които ни оставаха бяха малко, аз вече не работех и излизахме постоянно заедно. Но нещо ми направи голямо впечатление-винаги когато бяхме с колата му първо идваше да взима мен и тогава приятелите му и ако имаше някой с него го караше да се премести на задната седалка за да може да стоя аз до него. Винаги ми подаряваше роза, когато сме някъде никога не ме оставяше да плащам аз, запозна ме с родителите си, винаги беше мил и внимателен към мен и не оставяше никой да каже лоша дума за мен!

Чувствах се като принцеса с него. . просто всичко беше невероятно и розово. Но ето, че дойде и този ден в който аз трябваше да замина.
Вечерта преди да тръгна нямаше как да се видим понеже трябваше да свърша някой важни неща и да си събера багажа който беше останал. Когато приключих с всичко седнах на лаптопа ми и влязох във Фейсбук.

Имах 1 ново съобщение и то беше от него. Започваше с "За моята принцеса" и завършваше "От нейният принц", а в самото съобщение се състоеше от всеки един миг, всяка една усмивка, всяка една дума, всеки един жест, танц, песен, смешка. . . всичко което сме правили заедно събрано в едно и описана всяка негова емоция как се е чувствал през тези дни от нашето запознанство до онзи момент.

Просто стоях, четях и сълзите ми се стичаха по лицето едновременно от щастие и от мъка. Цяла вечер стояхме и си писахме и когато дойде моментът да си натоваря багажа в колата и да тръгна той дойде. Отново с червена роза, прегърна ме и ми прошепна в ухото "Пази се! Не искам да те изгубя". Обърна се и си тръгна. Аз се качих в колата и тръгнах а в този момент бях много объркана, защото не знаех какво става. . .

В момента в който аз заминах и той също не спирахме се се чуваме. Един ден аз му споделих, че се прибирам в къщи за няколко дена, но тогава той ми каза, че не може да се върне защото има ангажимент там. Бях тъжна, но го разбирах, защото знаех, че между нас няма нищо и той не е длъжен. Когато се прибрах малко по късно вечерта телефонът ми звънна и беше той. Когато вдигнах той ми каза"Принцесо, можеш ли да отвориш вратата? "

Аз веднага скочих и си мислех, че той стои отвън. Отворих, но уви имаше само опаковъчна торбичка, а в нея роза. Тогава се усмихнах и в момента
в който посегнах да я взема чух глас който казваше "Липсвах ли ти? " и когато погледнах той беше там. Бях много щастлива! Всичко отново беше просто ПЕРФЕКТНО. . . Но дните ни заедно отново бяха преброени и отново трябваше да поемем всеки по своя път.

Станахме много близки, споделяхме си всичко, всеки ден. Той ме събуждаше сутрин по телефона с думите "Добро утро, принцесо! " и в този момент просто бях на 7-то небе. . И винаги ме зареждаше с позитивна енергия.

Бяхме се разбрали да му отида на гости в София, но точно тогава се разболях и нямаше как да пътувам. Тогава той ми направи изненада и дойде при мен, беше само за уикенда първоначално, но остана при мен докато не се оправих. В този момент нещата между нас станаха по сериозни, когато излизахме ме прегръщаше или ме държеше за ръка, целуваше ме по бузите и челото, искаше да спи при мен, прегръщаше ме и се отнасяхме в страната на сънищата.

Едната вечер реших, че на това момче мога да му се отдам/понеже бях девствена/, рискувайки приятелството ни, понеже беше невъзможно да сме заедно с това разстояние, въпреки всичко го направих. Беше невероятно. А преди да почнем всичко той спря погледна ме в очите и ми каза "Това за мен няма да е просто секс, а любов, защото аз те обичам много". Тогава просто си казах. . "Да това е" и никакво съмнение не се пробуди в мен. На сутринта се събудихме той ме целуна прегърна ме силно и ми каза "Добро утро, принцесо. Както винаги си прекрасна"

Коя жена не би искала да чуе тези думи? Ето, че пак дните отминаха и той трябваше да тръгва, но ние бяхме по близки от всякога и това не се промени. . Винаги търсихме начин да се видим, дали било в нашият град или в София или в Търново. . . постоянно искахме да сме заедно.
Изкарахме една невероятна Коледа и Нова Година.

След това заминахме заедно за В. Търново и там стояхме повече от месец само двамата. Всяка сутрин ме събуждаше с кафе и закуска, когато отивах на лекции ме изпращаше с целувка. Ако имах изпит идваше с мен, преди да вляза ми казваше "Ти можеш знам това и вярвам, че ще се справиш. . . " а когато изляза той стоеше с червената роза отпред и ме прегръщаше силно. Днес на Свети Валентин точно в 00:00ч. вечерта ми подари пръстен и колие които аз от много време исках.

Колко красиво изглежда, нали? Всяка жена иска това и съм сигурна, че го заслужава. Всяка чака принца на бял кон? Сигурно, ще си помислите, че гледам много любовни филми, чета много книги или просто имам много развинтена фантазия. . . Но не всичко това е реално! Да, всичко изглежда като извадено от приказка, но явно аз срещнах принца на бял кон.

И в момента се чудите, защо заглавието по дяволите се казва "Уплашена" когато всичко е толкова хубаво? Ето сега, ще ви кажа. . .

Уплашена съм, защото наистина това е просто плашещо хубаво, и не знам как ще завърши. В живота ми никога не е имало толкова прекрасни моменти. . . Отраснала съм без родители отгледана от леля ми. Никога не съм получавала толкова любов дори от близките ми. От тях всичко беше по скоро съжаление, че майка ми и баща ми ги няма. Научила съм се с всичко да се справям сама и да не търся помощ. Работя от 12 годишна и не защото ме карат, а защото аз искам и да разполагам с мои лични средства.

Разсъждавам много по зряло от връстниците ми, защото просто така се стекоха обстоятелствата и живота така ме научи живота. Хората идват и си отиват от живота ми и съм свикнала, но ме е страх, че ако той си тръгне няма да мога да го понеса. Няма да е както с останалите, защото е различен. Просто не знам какво да правя. . . наистина ме е страх да не го изгубя.

Има и друг проблем - той е бил с много момичета за вечер, две и повече. Имал е и 4 годишна връзка през която последните 2 години е изневерявал на момичето. Когато стане въпрос за секс и той почва да ми разказва как и какво е правил с момичетата, което мен ме дразни защото не ме интересува миналото и какво е правил.

И по този начин ме наранява. До сега не ми се е случвало да разбирам за някоя с която да ми е изневерил или с която може, но това мира не ми дава. Какво да правя? Да остана с него и да пренебрегна останалите неща. . ИЛИ ?

Коментари (4)

Изпрати
Анджелина
Анджелина
15.03.2014 09:16
Здравей и от мен, не искам да те разочаровам с мнението си, но...за съжаление съмненията ти са оправдани, човекът в когото си влюбена е типичният мачо- кавалер от класа,но ако е истински мъж никога няма да ти разказва пикантните си историйки за предишните си връзки, защото такива мъже не се променят, утре ти ще бъдеш на мястото на 4 годишната му връзка, с Н-ти брой изневри и много ще те боли, не бъди поредната заблудена жена в неговите очи, и старата приказака "много хубаво не е на хубаво" и сега е вярна.Минала съм през този етап, за това изказвам мнението си, а ти наистина си помисли, какво точно желаеш от този човек.
2
0
Името..
Името..
14.02.2014 16:39
Евалата! Хич, не си помисляй да го изпускаш, щом казва, че е щастлив с теб, щом ти си щастлива с него! Не мисли какво ще стане утре, а живейте сега и се обичайте! Поздрави.
6
0
Усмивка
Усмивка
14.02.2014 15:37
Изживей мига и не се терзай от несъществуващи проблеми.
Ако се окаже, че това не е принцът, то самия факт ще ти помогне да го преживееш. Но повярвай ми - да, може да бъде толкова хубаво и то дълго време. Аз съм с половинката ми от почти 8 години, имаме син на 1,5 годинки и все още се държи с мен като с принцеса.
4
0
Marieta
Marieta
15.02.2014 21:11
Страхотно,пожелавам ви още дълги години такава любов и щастие.Надявам се и при мен да се получи така и да не се налага да заличавам толкова хубав момент от живота ми.Поздрави :)
0
0
Елияна
Елияна
14.02.2014 14:31
Поговорете, ако искаш да си с него помисли и да се преместиш в София, там също има къде да учиш и т.н.
Аз по същия начин срещнах моя принц, сега сме женени от почти 4 години и имаме син на 2 и 6 месеца, но според мен трябва да говори с него и да се съберете иначе едва ли имате бъдеще, така разделени...
1
0
Marieta
Marieta
15.02.2014 21:08
Така е Слънчице,имам къде да уча,но поради факта,че не мога да се издържам в София ме накара да го премахна като вариант още при самото кандидатстване ;( .. А той самия не харесва Търново като град и единствената причина поради която идва е заради мен.
Благодаря за съвета.Усмивки,много любов и малкия да Ви радва много! :)
1
0

Рейтинг

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: