Защо да помня всичко хубаво

Няма нищо по-тъжно от спомените. Колкото по-хубави са те, толкова е по-тъжно. Не искам нищо да си спомням! Не желая да знам, че съм имала прекрасни мигове, изживяни с толкова любов, смях и усещане за пълнота. Нямам нужда от нещо, което е безвъзвратно отминало и загубено. Може ли да го изживея пак? Мога ли пак да имам същото? Мога ли пак да съм толкова безгрижно усмихната, да мисля само за настоящия момент, да се радвам на слънцето и просто да знам, че всичко е наред? Не!

Тогава да се махат! Всички тези уникални спомени за безоблачно прекарани дни с човек когото обичам . . . Никога няма да е същото. Нито човека, нито аз ще бъдем някога там и така. Никой от нас не е същият
. Защо в този живот винаги едно е за сметка на друго! ? Защо не мога да изпитвам щастие на 100%, а когато можех не спирах за да обърна внимание на тази възможност.
Не искам да си спомням!

Нищо не искам да знам! Ако някога не си до мен, нека не знам, че те е имало. Нека не боли толкова от мисълта да те загубя! Ако не помня, че с теб ми е било най-хубаво, няма как да ми е толкова убийствено тъжно, нали! ? Нека не помня! Искам ако теб те няма, да няма и спомени. Само за това се моля. Иначе няма да го понеса. Няма да съм аз без теб! Обичам те безкрайно!Обичам те, мамо! Само стой до мен! Моля те!