Моето не може да се нарече живот

Щом си здрава, всичко друго може да се оправи.
Човешкия мозък е странно нещо и не трябва да се подценява, трябва да намериш път към щастието. В редки случаи липсата на определени вещества в мозъка могат да са причина и да имаш нужда от лекарска помощ, но според мен това трябва да е последен вариант.
И аз си мисля, че може би си изпаднала в някакво депресивно състояние. Може би просто трябва да изчакаш докато отмине. Или поеми инициативата и опитай да промениш нещо, какво те прави щастлива? За какво си мечтаеш? А как можеш да го постигнеш? Какво трябва да се промени - хората около теб, работата ти, мястото, където живееш? Какво те спира да го промениш?
Мислила ли си да се консултираш с психо терапевт? Не някой, който да те натъпче с лекарства, а някой който да анализира от къде идва това състояние и да потърси с теб изход от него.
Съгласна съм с мнението по-долу, че физическа активност, природа и социални контакти ще помогнат.
Като ти стане много криво, пусни си някоя комедия и я остави да те разсмее.
Успех!!!

Случва се на всеки да мине през такива периоди в живота си. При всеки е индивидуално, но има и общи принципи за излизане от подобни кризи и състояния. Знайте едно- най- важното е режимът, който спазвате, тоест пушите ли, пиете ли, прекалявате ли с интернет, губите ли си времето по принцип и т.н. Водете по- активен и действен живот навън, на въздух, сред природата, контактувайте с хора, колкото и да ви е тежко, търсете разнообразие и лека-полека нещата ще се нормализират. С две думи работете много и си почивайте много. Намирайте време за релакс и анализиране на живота ви досега- от къде сте тръгнали, до къде сте стигнали, какво трябва да отстраните, какво да подобрите, за да се чувствате по-силни и способни. И не приемайте тревожните мисли, като напаст, напротив поздавете ги и им благодарете,че са дошли при вас и ви помагат да разберете много неща, за които не сте се сещали преди това. Тези тревожни мисли не са ваш враг, а приятел, те ви сигнализират, предпазват и насочват. След като ги осъзнаете и разберете, ще се почувствате по-мъдра и по-силна- ще знаете как да постъпвате занапред, как да се предпазвате от нежелани ситуации, как да творите и да се осъвършенствате.

Бри, може би единственото, от което боледувам, е тази разочарованост от живота.

И аз съм така момче на 23 години съм, винаги отличник първенец а сега съм забил в една дупка. Ходил съм на психолози психиатри навремето, освен че ми объркаха живота в пъти и ме тъпчеха със силни психотропи нищо добро не видях. Писаха е имам параноидно разстройство другия път шизофрения, следващите пъти депресия, мисля че е напълно нормално да съм депресиран след загуба на най близките си и финансови неуредици но сега малко по малко се боря с ежедневието, сивотата. Спасява ме музиката, приятелите, спорта и знам ,че един ден това ще е една черна страница в живота ми. Мисълта ми е не губи надежда почивай си, не се впрягай и не мисли за себе си като за жертва и че няма изход защото има къде къде по трудни моменти и хора които се справят успешно!

Благодаря ви Бри, Ани, Иве.
Пробвала съм с такива почивки, но за жалост, ефектът беше отрицателен, защото изведнъж се сблъсках с реалността отново. Пробвала съм и други методи за борба с пренатоварването ми, но всички завършиха с неуспех.
Признавам си, страх ме е да посетя медицинско лице, защото, може би разбрахте от статията, имам проблем със споделянето, а ако не познавам човека, още повече.
Май съм неспасяема.

Много се дразня като чуя за лекар... Никой не се сеща, че хората около нас трябва да помогнат, "депресията" не се поражда току така. Не знам точно какви проблеми ти се трупат, но имам една съученичка, с която се виждам всеки ден, познавам и родителите й. Всички я натискат да прави неща, които тя не иска - тя иска да учи в Икономически университет, техните - в Художествена академия и т. н. Общо взето всичко, което иска, спира да има значение щом някой около нея каже "Ама защо така ще правиш, защо не...". Питала съм я защо все се съгласява, тя отговори, че се страхува да не загуби доверието на околните, което ми говори, че само им угажда.Съответно все е сериозна и угрижена, също така, както при теб ако й се натрупа почва да плаче.
Разбира се има и такива хора дето всичко им е наред, но пак са в едно такова състояние, тях не мога да ги оправдая, защото не ги разбирам...
Както и да е, дано всичко се нареди, опитай се да си намериш някаква опора, успех!

Аз бих ти препоръчала почивка или екскурзия - поне 10 дни. Знам, че това е въпрос на пари и време, но ако можеш да го направиш, мисля че ще помогне. Да не мислиш за ежедневието, да се отдалечиш малко и да видиш нещата от далече.
Хората често много се задълбават в ежедневието, притесняват се твърде много, ядосват се, приемат за много важни неща, които всъщност нямат голямо значение и "чакат кораб, без да осъзнаят, че са на летище".
Опитай да мислиш какво те прави щастлива и да обръщаш възможно най-малко внимание на това, което те ядосва. Отдели повече време за себе си - вечер по един час, вземи си хубава книга, чаша чай и се опитай да си почиваш, без да се ядосваш, без негативни мисли.
Помисли какво те прави щастлива и го прави по-често, малките неща - разходки в парка, любими места да пиеш кафе, любима храна за вечеря. Без причина, качи се на автобуса и отиди за уикенд на морето, еднодневна разходка до Гърция или Турция - колкото по-често си по-далече от проблемите, мислено и физически, толкова по-малки ще изглеждат те.
В дългосрочен план, определи какво не те прави щастлива и какво трябва да промениш и как може да го направиш. Не се притеснявай, че целите ще отнемат време, за да ги постигнеш, времето ще мине така или иначе.
Може би просто страдаш от пролетна умора, може би си изморена, помисли за хубавите неща, които те правят щастлива - първо малките, после големите!
Успех!

момиче не се обиждай ,сподели с родителите си и иди на лекар.с риск да скочиш срещу мен синтомите който ми описваш са депресия.майка ми страдаше от депресия не се лекуваше и стигна до там че лекара и постави диагноза шизофрения.не е срамно да потърсиш помощ ,ще е лошо ако проблема ти се задълпочи.а виждам че за теб не е късно,расъждаваш добре.млада си не се погубвай така.