Изразът на лицето ни не само показва на околните какво мислим и какво чувстваме, но също така може да повлияе върху нашата способност да разбираме и да осъзнаваме емоциите на околните.
Това твърдят американски неврофизиолози. Основните емоции се ръководят от гените – и гневът, и усмивките, и сълзите. Но на скоростта на възникване и на степента на проява на мимическите ни реакции влияят и някои външни фактори.
В продължение на много години учени от цял свят работят над създаването на универсална система за разгадаване на емоциите. След редица експерименти те установили, че незрящите хора и тези с идеално зрение използват еднотипна мимика и жестове като реакция на определени емоционални стимули.
Въз основа на това неврофизиолозите установили, че способността да се регулират външните емоции е генетично обусловена. Неотдавна американските учени провели експеримент с участието на четиридесет доброволци.
На участниците били направени инжекции с ботокс – невротоксин, който се изработва от бактериите на ботулизма и влияещ върху предаването на нервно-мускулния импулс.
Под въздействието на минимални дози от това средство учените постигнали желаната реакция – доброволците да не мръщят челата си. Изследването целяло осмисляне на взаимовръзката между израза на лицето, мислите и емоциите.
За да проверят доколко подтискането на възможността да се мръщят е повлияло върху разбирането на писмената реч, изследователите помолили доброволците да прочетат редица емоционално наситени фрази, които биха могли да предизвикат тъга, радост или злоба.
Четенето се осъществило преди инжекциите с ботокс и след тях. Скоростта на разбиране на написаното се измервала по това колко бързо доброволците натискали определен бутон, за да покажат, че са прочели текста.
Резултатите показали, че времето, необходимо за разбиране на радостните текстове не се променило, но скоростта на възприемане на тъжните и сърдити фрази леко спаднала.
Обикновено мозъкът изпраща сигнал към периферните нервни клетки, които карат мускулите да намръщят челото и след това нервният импулс отива обратно в мозъка, който оценява степента и характера на емоционалната реакция.
При разрушаване на тази верига способността да разбереш и усетиш емоцията се нарушава. Получените данни потвърждават психологическата хипотеза, наречена въплътено познание.
Идеята на тази хипотеза се състои в това, че всички наши познавателни процеси, дори тези, които ни се струват абстрактни, се въплъщават на основата на физическите процеси на възприятие, действия и емоционални реакции.
Изследването на учените показва, че разбирането на езика може да бъде възпрепятствано на физическо ниво, като се прекъсне периферния физиологически механизъм.
