Липсата на достатъчно ясни отговори е част от това, което прави синдрома на внезапната детска смърт така плашещ. Той е водеща причина децата от 1 месец до 1 година да умират.
Както подсказва името му, синдромът настъпва внезапно и без предварителни индикации при привидно здрави бебета. Повечето смъртни случаи се асоциират с времето на сън (оттук и обикновено срещаната препратка с детското кошче на смъртта). Кърмачета, които умират, спейки, не показват никакви признаци на страдание. Наскоро учени стигнаха до извода, че това състояние може да е свързано с недостатъчното ниво на производство на серотонин, регулиращ процесите на дишане, заспиване и сърдечния ритъм.
Симптоми при синдром на внезапната смърт
Докато повечето болести се установяват чрез появата на специфични симптоми, диагнозата синдром на внезапната детска смърт идва едва след като всички други възможни причини за смърт са били изключени чрез преглед на медицинската история на детето, условията, при които то е било слагано да спи и аутопсията. Това обследване позволява да се различат истинските смъртни случаи, предизвикани от синдрома, от тези-получени в резултат на злополуки, физическо насилие и по-рано недиагностицирани заболявания, свързани със сърдечни или метаболитни нарушения.
При разглеждане на фактите кои бебета са изложени на най-голям риск, нито един рисков фактор не е вероятно да бъде достатъчен, за да причини смърт, дължаща се на синдрома. Комбинирането обаче на няколко определени фактора може да обуслови по-сериозната вероятност от неговото проявление.
Възрастова граница
Най-много смъртните случаи от синдрома на внезапната смърт се появяват между 2 и 4 месечна възраст, а тяхната честота се увеличава при студено време. Статистическо съществува много по-голям риск афро-американски бебета /два пъти по-голям/ и индиански бебета /около три пъти по-голям/ да умрат от синдрома в сравнение с децата от кавказките народи. Освен това повече момчета, отколкото момичета, стават негова жертва.
Рискови Фактори за Синдром на внезапната смърт
Основните, потенциални рискови фактори са: спане по корем на бебето; прегряване от прекомерно завиване, много затоплящо бельо и одеяло; пушене, пиене, или употребата на наркотици по време на бременност от майката; лоша грижа за майката и бебето преди раждане; недоносеност или ниско тегло при раждане; майки, които са по-малки от 20 години; продължителен престой на детето след раждане в среда, където се пуши.
Предпазване от Синдром на внезапната смърт
Въпреки това, опасността от синдрома може да бъде значително намалена. Първо и преди всичко, бебета под едногодишна възраст трябва да бъдат поставени по гръб при заспиване - никога не с лицето надолу и по корем.
Многобройни проучвания са установили по-висока честота на синдрома на внезапната смърт сред бебета, положени на техните коремчета, отколкото сред тези- които спят на гръб или на една страна. Съществува хипотеза, че при позиция по корем на тялото се оказва натиск върху челюстта, получава се стесняване на дихателните пътища, което затруднява дишането.
Друга теория е, че спането по корем може да увеличи риска от повторно вдишване на собствения вече издишан въздух от бебето, особено ако то спи на мек и обезформящ се при движение матрак или в легло, пълно с играчки, както и ако възглавницата му е близо разположена до лицето. При това положение меката повърхност може да създаде малко пространство-луфт около устата на бебето, където да циркулира само издишващия се въздух. Тъй като бебето диша издишания си въздух, нивото на кислород в организма се понижава, а-на въглеродният диоксид се увеличава. В крайна сметка тази липса на кислород, може да предизвика внезапна смърт.
Наред с това бебета, които умират от синдрома на внезапната смърт може да имат аномалия в едно ядро на хипоталамуса /arcuate nucleus/, което се предполага, че подпомага контрола на дишане и събуждане по време на сън. Ако бебето диша застоял въздух и не получава достатъчно кислород, мозъкът обикновено го предизвиква да се събуди и да плаче. Това движение променя дишането и сърдечната честота. Проблемът с „arcuate nucleus” може да лиши бебето от тази рефлексна реакция и да го постави в по-голям риск.
Доказателство за това колко сериозен рисков фактор е спането по корем е провеждането още през 1992 година на широкомащабна кампания в САЩ, която е обърната към майките на деца до 1 година, като те били призовани да слагат бебета си да заспиват по гръб. Отчело се, че случаите на синдрома на внезапната смърт намалели с 50%.
Много родители смятат, че слагайки бебето по гръб, то може да се задави или да започне да повръща, но това се съвсем редки случаи и обикновено са резултат от други заболявания. Спането на една страна също не е добър избор, защото съществува риск бебето да се преобърне на коремчето си, докато спи. Други пък смятат, че позицията на гръб развива плосък гръбначен стълб и глава, ако детето се излежава продължително, както това се случва през нощта.
При изследване на резултатите от кампанията спане по гръб в САЩ се установило, че това се е превърнало в често явление, но то обикновено е лесно поправимо, като позицията на тялото на детето се променя често през останало време и когато е поставено по корем, докато е будно и наблюдавано от своите родители. Пък и бебета между 4-ти и 7-ми месец вече започват да се въртят, което позволява да се обръщат, наместват и да не стоя постоянно по гръб по време на сън.
Намаляване на риска от внезапна смърт при децата
Освен слагането на бебета да спят по гръб, Американската академия на педиатрите дава някои просто съвети, за да се намали риска от синдрома:
1. Пригответе за бебето си твърд матрак. Не го слагайте да спи върху възглавница, на така нареченото „водно легло”, на прекалено вълнести одеяла, дивани и други меки повърхности. За да се предотврати превдишването на въздух, не завивайте плътно детето с одеяло и отстранете играчките около него.
2. Уверете се, че бебето е преминало всички наложителни ваксинации.
3. Грижете се на бебето да не му е прекалено горещо, докато спи. Поддържайте в стаята му температурата, при която възрастен човек би се чувствал комфортно по блуза с къс ръкав.
4. Не пушете, не взимайте алкохол, наркотици или лекарства, докато сте бременни и не излагайте вече роденото бебе на цигарен дим. Деца на майки, които са пушили по време на бременността, са три пъти по-застрашени от поява на синдрома.
5. Следете своята бременност внимателно.
6. Водете бебето редовно на прегледи.
7. Кърмете бебето, ако това е възможно. Има проучвания, които свързват намалената честота на поява на синдрома при деца, които са кърмени.
8. Сложете вашето бебе да спи с биберон-залъгалка до първата му година. Ако то го отхвърли, не го насилвайте да го ползва. Ако кърмите, опитайте се да изчакате, докато бебето навърши поне 1 месец, така че кърменето вече да е установен процес.
9. Въпреки че бебето може да стои в леглото на възрастните за кърмене или приспиване, след това трябва да бъде върнато в неговото кошче, когато е готово за сън. Добра идея е то да бъде разположено в спалнята на родителите.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
