Синдромът на Турет представлява наследствено неврологично заболяване, при което болният страда от редица речеви и двигателни тикове, които се появяват в детството и се променят периодично.
Синдромът на Турет е открит от френския невролог Жорж де ла Турет, който през далечната 1885 година публикува изследване, проведено върху девет случая на това заболяване.
Синдромът на Турет се характеризира с тикове, които представляват неконтролируеми движения и звуци, които могат да предизвикат сериозен срам.
Той обикновено се открива при деца на 6-7-годишна възраст, а тиковете стават най-очевидни на 12-годишна възраст. В около 50% от случаите тиковете продължават и в зряла възраст.
В миналото този синдром е свързван най-вече с нелепите коментари и неволните ругатни, които болните произнасят.
Тези прояви обаче се отнасят само за една част от боледуващите.
Интелектът и физическото здраве остават непокътнати. Психосоциалните фактори не причиняват синдрома, но определено могат да влошат или подобрят състоянието на пациента.
В последните години американски учени откриват генетичната причина за възникване синдром на Турет. По време на изследването те изучавали наследствената информация на членовете на семейство, в което от заболяването страдали бащата и осемте му деца. При всеки един от засегнатите членове, учените откриват сходни промени в участъка на един и същ ген.
След по-детайлно проучване открили мутация в специфичен ген, който отговаря за изработването на ензим, регулиращ синтеза на хистамин. Хистаминът взима участие в предаването на нервни импулси и регулира редица жизненоважни функции в организма.
Симптоми при синдром на Турет
Най-общо синдром на Турет се изразява в неконтролируеми тикове /ругатни, псувни, неадекватно поведение/. При младите хора тиковете са различни и не всеки изрича обидни думи или ругае. Някои от тях просто кашлят или смигат по-често.
Неудобствата, които създава синдром на Турет са много. Често приятелското обкръжение на тези хора е много тясно.
Цялостната картина на състоянието прави живота на хората със синдром на Турет доста труден. Двигателните тикове най-вече се изразяват в подсмърчане, въртене на очите, плезене, мръщене.
Понякога болните имат склонност към самонараняване като блъскане на главата например. Както е при заекването, така и тук, притеснението може да изиграе много лоша роля и да усили тиковете.
Диагностициране на синдром на Турет
Поставянето на диагноза синдром на Турет е сравнително лесна задача, имайки се предвид нетипичното поведение на болните.
Понякога при още малките деца може да не открие навреме, защото е възможно да се проявява само с въртене на очите, плезене и други типични за детето действия. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова са по-големи шансовете за пълно овладяване на ситуацията.
Лечение на синдром на Турет
През 2011 година група учени откриват революционна поведенческа терапия, която може да помогне на болни деца. Мозъците на тези малчугани се развива по различен и уникален начин, който им позволява да координират движенията на тялото.
В много случаи мозъкът се опитва да компенсира дефектите чрез реорганизиране на дейността си. Затова учените вярват, че насърчаването на този процес с поведенческа терапия може да помогне на тези хора да се научат да контролират своите симптоми.
Ако терапията се започне навреме голяма част от симптомите могат да бъдат овладяни без иначе задължителните медикаменти. За съжаление в тежките случаи прилагането на медикаменти е наложително.
В САЩ хората със синдром на Турет създават цели общности и приятелски кръгове, ходят заедно на екскурзии и пътешествия. Общуват и си помагат взаимно.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
