Синдромът на Айзенменгер е заболяване, причинено от вроден сърдечен дефект, който се изразява в приток на кръвта от лявото към дясното предсърдие. Тази аномалия води до обръщане на кръвния поток, белодробна хипертония и цианоза.
Синдром на Айзенменгер носи името на доктор Виктор Айзенменгер, който пръв публикува сведения за него през 1897 година. Заболяването е рядко, но за сметка на това е много сериозно.
За да се говори за синдром на Айзенменгер, трябва да са налице две условия.
Първото е наличие на дупка между двете сърдечни камери, позволяваща на вече оксидираната кръв да се върне обратно в дясната сърдечна камера и към белите дробове, вместо да премине към лявата сърдечна камера и останалата част на тялото.
С течение на годините този допълнителен и ненужен приток на кръв към белите дробове вреди на кръвоносните им съдове и причинява високо кръвно налягане или белодробна хипертония. Това обръща потока на кръвта и деоксидираната кръв излиза към останалата част на тялото.
Синдромът на Айзенменгер е съчетание от обратен приток на кръв и белодробна хипертония. Състоянието несъмнено е опасно за човешкия живот, но с подходящи грижи много болни водят нормален начин на живот.
Симптоми при синдром на Айзенменгер
Основните симптоми при това състояние включват появата на цианоза, която се изразява в син оттенък на кожата, в резултат от кислородната липса, настъпваща в организма.
Другите прояви са сърдечна недостатъчност, висок брой на червени кръвни клетки, кашлица с примеси на кръв, камъни в жлъчката, подагра и бъбречни проблеми, нарушения в кръвосъсирването, аритмия или неправилен сърдечен ритъм, сърдечна недостатъчност, недостиг на желязо, оток и подпухване на пръстите.
Диагностициране на синдром на Айзенменгер
Назначаването на ехография обикновено би могло да помогне да се покаже дефектът. Хубаво е да се измери налягането в дясната сърдечна камера и белите дробове.
Обикновено се провежда сърдечна катетеризация – процедура, при която гъвкава тясна тръба се прокарва в кръвоносните съдове в сърцето и се определя размера на дупката. Същевременно се измерва и налягането в сърцето.
Лечение на синдром на Айзенменгер
Рутинно предписваните сърдечни лекарства могат да имат повече нежелани реакции при болни със синдром на Айзенменгер, затова трябва да се предписват с повишено внимание.
Лекарят може да предложи премахване на събиращата се кръв няколко пъти годишно, за да се намали количеството на кръвните клетки. Това обаче трябва да се прави само при наличието на симптоми. Процентът на хора, преживели това заболяване на 25-годишна възраст е 42%.
Възрастните хора със синдром на Айзенменгер трябва да бъдат редовно преглеждани от кардиолог, който има опит в грижите за възрастни с вродени сърдечни проблеми.
Всички пациенти трябва да вземат специални антибиотици по време на по-нататъшни операции или стоматологични интервенции. Това се прави с цел защита срещу ендокардит.
Бременността и раждането са изключително опасни за жени, които имат синдром на Айзенменгер – те не бива да забременяват, а контрацепцията трябва да се използва много внимателно, за да е избегнат евентуални проблеми с кръвното налягане.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
