Какво е катаракта
Катаракта или т.нар. перде представлява потъмняване на лещата на окото, в резултат от което се влошава зрението. Това е патологично състояние, което е основната причина за слепота на хора над 65-годишна възраст.
Светлината минава през предната част на окото – роговицата, зеницата, вътреочната течност и попада точно върху лещата. В този момент лещата пречупва светлината и по този начин се осигурява фокусирането на обектите върху ретината. От ретината през оптичния нерв получената информация се озовава в мозъка, където обектите се разграничават и се формира зрението на човек. Лещата представлява прозрачно двойно изпъкнало тяло, което се намира пред ириса и зад зеницата и ириса.
Тъй като няма собствени кръвоносни съдове, лещата се захранва от вътреочната течност. По време на процеса на стареене тя постепенно придобива жълт цвят и става много чувствителна на промени в нейния състав и външните фактори – лъчения и различни химически вещества. На всички дразнители лещата отвръща с потъмняване. Всяко едно потъмняване на тъканите на лещата се означава като вътрешно перде – катаракта.
Причини за възникване на катаракта
Сложният процес на сформиране на катарактата не е уточнен напълно. Смята се, че влиянието на различните фактори, като промяна в обмяната и в пропускливостта на капсулата на лещата и други стават причина за превръщане на разтворимите белтъци на лещата в неразтворими. Това спомага за образуването на големи неразтворими и непрозрачни молекулни агрегати. Това явление не позволява на светлината да премине пълноценно през лещата и причинява загуба на зрението. За да бъде добро зрението, лещата трябва да бъде прозрачна.
Катарактата е процес, който не може да бъде предотвратен. Наранявания на окото, някои заболявания и медикаменти биха могли да причинят замъгляване в лещата, но най-често пердето се получава с естествения процес на стареене.
Видове катаракта
Катарактата може да бъде вродена или придобита. Придобитата от своя страна се разделя на: старческа, травматична, лъчева /радиационна, електрическа, топлинна/, усложнена /в резултат от други заболявания на окото/ и катаракта, причинена от общи заболявания като диабет.
Старческата катаракта е най-често срещаната. Тя се появява при хора над 60-годишна възраст, но не изключено да се развие и по-рано. Старческата катаракта се разделя на два основни вида:
Кортикална /периферна/ - центърът на лещата остава прозрачен, но се наблюдават мътнини по периферията. В началото на заболяването зрението е запазено или е съвсем леко нарушено. С течение на времето периферните мътнини обхващат и центъра, което намалява зрението. Когато лещата потъмнее напълно, тя придобива равномерен мътно сив цвят. Вече зрението е загубено, човек може да различава само светлината.
Нуклеарна /ядрена/ - потъмняването обхваща центъра на лещата първоначално. Развива се много по-бавно от кортикалната, но за сметка на това централното зрение се нарушава рано. Често се наблюдава развитието на късогледство, което е причинено от засилената пречупвателна сила на лещата. Болните се оплакват от постепенно намаление на зрението на едното, а в редки случаи – и на двете очи. Зрението е замъглено, получава се заслепяване при ярка светлина, изменя се цветовото усещане.
Симптоми при катаракта
В началото проявите на катарактата са незначителни и поради тази причина не се забелязват. По своя характер това е болест, която се развива бавно и прогресивно. Симптомите, които сигнализират за проблем са замъгленото и неясно зрение, повишена чувствителност към светлината, трудност при четене, двойно виждане, слабо нощно зрение. Проблемът при катарактата е, че тя не предизвиква болка и промени във външния вид на окото, което допълнително затруднява диагностицирането на състоянието.
Диагностициране на катаракта
Първоначално лекарят изследва зрителната острота на пациента. Пълният преглед включва разширение на зениците, след което чрез биомикроскоп се оглежда повърхността на лещата. Разширяването на лещата се извършва чрез капването на специални капки. Ако по време на това изследване се види промяна в структурата на лещата или мътнини по нейната повърхност, напълно сигурно е, че пациентът има катаракта. Едновременно с тази процедура се изследва очното дъно за откриване на патологични изменения. Тонометрията е друг метод, който измерва вътреочното налягане.
Лечение на катаракта
Когато катарактата е в начален стадий се прилагат очни капки или хранителни добавки, които могат да забавят процеса на развитието й. Капките и добавките нямат способността да излекуват заболяването или да възстановят зрението, но съдържат витамини и полезни вещества, които подпомагат процесите в окото. В началото на катарактата очилата могат да подобрят зрението.
Слънчевите очила помагат на очите, защото намаляват чувствителността към светлина. Все още няма медикаменти, които биха облекчили катарактата. Оперативното лечение на болестта е една от най-сигурните медицински процедури. По време на интервенцията се лещата се заменя с изкуствена. Операцията не е тежка и в голяма част от случаите завършва с успех.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
