Паническият пристъп представлява период на много силно чувство за страх, тревога, психологически стрес, който има остро начало, но кратка продължителност. Паническите пристъпи са често явление в съвременното ежедневие, засягат около 10% от хората.
По време на панически пристъп в кръвта се освобождават твърде големи количества адреналин. Много от потърпевшите по време на първия пристъп на паника вярват, че умират или полудяват. Паническите пристъпи най-често се повтарят, поради което започват да влияят върху психиката и поведението на засегнатия. Паническите пристъпи не представляват физически недъг, а симптом на стрес, който много от хората изпитват в своето ежедневие.
Въпреки че много от симптомите на състоянието се свързват с различни болести, хората, които страдат от него не са заплашени от хронични заболявания или внезапна смърт. Тези хора наистина боледуват, но само от собствения си страх.
Паническите пристъпи са неочаквани и внезапно възникващи; проявяват се по време на неприятна ситуация или по време на очакването на подобна. В някои случаи възникват по химични /първа употреба на алкохол и наркотици/ и биологични причини /първи полов акт, аборт, хормонален дисбаланс, прием на хормонални медикаменти/.
Причини за панически пристъпи
Наследственост - доказано е, че паническите пристъпи се случват по-често в семейства, в които вече е имало такива прояви. Все пак наследствеността не е определяща, тъй като много хора без фамилна обремененост също развиват паническо разстройство.
Паническите пристъпи са чест спътник на много фобии, като дори се явяват тяхна кулминационна точка. Липсата на смелост, самоувереност, хиперевентилация по време на учестено дишане са рискови фактори за появата на паник атака.
Симптоми на панически пристъпи
Най-често срещаните прояви са усещане за сърцебиене и стягане в областта на сърцето; треперене и студени тръпки по цялото тяло; потене и прилив на студ или топлина; усещане за задух и задушаване; страх от смъртта, от загуба на контрол над нещата; треперене на крайниците; усещане за омекване на тялото; страх от полудяване и от смъртта; усещане за нереалност; поява на буца в гърлото; загуба на съзнание; временно проблеми с речта или гласа.
При всеки човек проявите са различни, но за да е налице паническа атака трябва да се проявят поне четири от гореизброените състояния. Те се появяват рязко, задълбочават се много бързо в период за около 10 минути, след което отшумяват почти толкова бързо, колкото са се появили.
Повтарящите се пристъпи на силна тревожност, които не се свързват само с една определена ситуация представлява паническото разстройство.
Страдащите от него очакват със страх всеки следващ пристъп и дори умишлено започват избягват ситуациите, които са причинили предишното.
Паническото разстройство се характеризира с панически страх от смъртта или от заболяване със смъртен изход.
Диагностициране на панически пристъпи
За да бъде поставена диагнозата панически пристъпи трябва да се изключат други заболявания, които се свързват с някои от симптомите, проявяващи се по време на атаката. Паническото разстройство се диагностицира при наличие на няколко тежки пристъпа на тревожност в период на един месец, а другото условие е те да се получат в ситуации без никаква опасност.
Лечение на панически пристъпи
В някои от случаите възстановяването и ограничаването на паническите пристъпи става съвсем спонтанно или чрез постепенното изправяне срещу критичните ситуации.
При наличие на паническо разстройство трябва да се проведе психотерапия, която се провежда по няколко различни начина. Първият метод е експозиционната терапия, при която пациентът трябва сам да се опълчи срещу провокиращите пристъпите фактори. Другият подход е когнитивно-поведенческата терапия.
Тя включва обучение на болния как разпознава и същевременно контролира своите проблемни мисли и убеждения. При дълга давност, поведенчески промени и твърде чести атаки се налага включването на медикаментозно лечение. Прилагат се антидепресанти, инхибитори, серотонинови модулатори и други.
Самопомощ при панически пристъп
При внезапният пристъп на паника трябва да се намери подходящо място за сядане, което ще намали страха от падане и загуба на контрол над случващото се. Засегнатият трябва да диша по-дълбоко, отколкото при нормалните ситуации и да си повтаря, че симптомите ще отминат сами.
Известна степен на успокоение може да донесе разговорът с близък човек и описването на всички физически усещания и чувства. Този разговор не може да замести консултацията със специалист, но действа успокояващо върху психиката на човека.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
