Какво е синдром на карпалния канал
Синдромът на карпалния канал представлява болестно състояние, което причинява притискане на един от най-важните нерви за ръката – срединния нерв. Нарушаването на функцията му е типичен проблем при този синдром.
Карпалният тунел е затворено пространство, което е образувано от здрава сухожилна връзка и прилежащите на нея кости. Именно през този тунел преминават срединния нерв и сухожилията, които осъществяват сгъването на пръстите на ръката. Всеки един процес, който предизвиква повишение на налягането в тази област води до появата на синдрома на карпалния канал. Болестното състояние се наблюдава предимно при възрастни хора и много рядко при деца. При навлизането в зряла възраст, жените са три пъти по-потърпевши, отколкото мъжете. Най-често засегнатата ръка е водещата – онази, с която човек се храни, пише и употребява най-често.
В голяма част от случаите причините за поява на заболяването не са уточнени. Редица са рисковите фактори, които могат да го отключат – бъбречни проблеми, ревматоиден артрит, захарен диабет, често претоварване на ръката, наличието на кисти или тумори в тази област.
Рискови фактори при синдром на карпалния канал
Хроничните или често повтарящите се травми в областта на китката са едни от най-сериозни рискови фактори. Други такива са тежко еднократно счупване в областта, след което се получава разрастване на костта и притискане на структурите в канала. Редовното извършване на многобройни и повтарящи се движения с пръстите, най-вече когато китката е сгъната причинява възпаление на сухожилията, които преминават през канала. Резултатът от това е тяхното подуване и притискане на срединния нерв. От това заболяване страдат най-вече хора, които работят с компютри, тъкачи, цигулари, хора, които бродират.
Симптоми при синдром на карпалния канал
В началото симптомите на притискането са твърде нехарактерни. Изразяват се в скованост и появата на тръпнене в ръката, което в постепенно преминава в болка. Проявите са по-силни през нощта, поради което могат да причинят събуждане и желание за разтриване на болезнената ръка. Това е състояние, което може да отмине само или да се задълбочи.
Когато синдромът на карпалния тунел започне да прогресира, към гореописаните симптоми се присъединяват парене, слабост и схващане на ръката, които засягат най-вече палеца в тази ръка. Способността за хващане на предмети е силно намалена, което води до честото им изпускане. С течение на времето болката започва да се разпространява около китката и предмишницата. Възможно е да се появят внезапни и остри болки в предмишницата.
Хроничното протичане на синдрома на карпалния канал причинява отпускането и отслабването на мускулите в ръката, особено на онези, които стоят в непосредствена близост до дланта и основата на палеца. Възглавничката под палеца, която е много добре оформена започва да изчезва.
Диагностициране на синдром на карпалния канал
В началото лекарят трябва да се запознае с оплакванията на своя пациент, условията, при които симптомите се засилват и реда на проявата им. Следва преглед на китката, по време на който се установяват подуване, затопляне и болезнено усещане. За да се провокира дразнене на срединния нерв лекарят притиска с пръсти мястото точно над канала, което провокира симптомите на заболяването. Ако получената информация, която сочи към диагнозата синдром на карпалния канал се назначава специфично изследване – електромиография. Чрез него се проучват проводимостта на нервите и състоянието на възбудимост в областта. Възможно е да се вземат и кръвни изследвания, които да затвърдят диагнозата.
Лечение на синдрома на карпалния канал
Назначаването на лечението зависи най-вече от тежестта на симптомите и степента за напредналост на синдрома на карпалния тунел. В по-леките случаи специалистът съветва осъществяването на пълен покой в пръстите и китката, слагане на лед и промяна в начина на работа с тях.
Осигуряването на покой в китката може да наложи поставянето на шина, чрез която се ограничават нейните движения, докато пръстите могат да се движат свободно. Възможно е да се назначат нестероидни противовъзпалителни средства под формата на мехлеми и капсули за орален прием.
Тежките и хронично протичащите случаи на заболяването налагат извършването на операция. Чрез нея се премахва съединителната тъкан, която затваря канала на китката в страната на дланта. Така нерва се освобождава от притискането. След операцията се препоръчва извършването на раздвижващи упражнения, които подпомагат бързото възстановяване.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
