Аналгетиците се използват напоследък изключително често и за потушаване на болка от всякакъв характер.
Определение за болката
Според значението си болката се класифицира като "продуктивна" и "непродуктивна". Докато тази условна разлика няма физиологично значение, тя може да служи като упътване при прилагането на курс на лечение.
Продуктивната болка е определяна като сигнал на предупреждение за евентуална или настъпваща травма, посредством което може, както да се индикира нуждата от лечение, така и лекарят да бъде насочен каква е вярната диагноза. Непродуктивната болка по дефиниция не се явява нито „пътеводител” на мозъка да се ориентира правилно и да предотврати по-големи усложнения за организма, нито е своеобразен "инструмент" за диагностика.
Въпреки че синдромите при появата на болката могат да бъдат различни, общото между тях е начинът, по който протичат: сигналът за проблем се разпространява от засегнатия орган към мозъка. Аналгетици работят на нивото на нервите, като блокират предаването на информация от периферната нервна система или изопачават „тълкуването” на сигнала от страна на централната нервна система като болка.
Избор на болкоуспокояващи
Изборът на подходящ аналгетик винаги се основава на разглеждането на предимствата и страничните ефекти на всеки отделен препарат, на база на вида на болката, степента на проявата й и риска от нежелани реакции и алергии. Традиционно болката се дели на остра и хронична.
Острата болка е ограничена като продължителност - тя е кратка и силна - и се появява при постоперативно възстановяване, при нараняване и при раждане. Тъй като се смята, че тя отшумява не след дълго време, дългосрочните странични ефекти от употребата на аналгетик не биха могли да се забележат. И така, някои пациенти могат безопасно да бъдат подлагани на терапия с наркотични аналгетици без притеснение от пристрастяването или с нестероидни противовъзпалителни средства.
Видът болкоуспокояващи и дозировката им трябва да бъдат назначени и коригирани въз основа на наблюдение на лечебния курс. Трябва пациентите да преминават от високи към ниски дози при употребата на наркотичните аналгетици, веднага щом се подобри състоянието им.
Голямо внимание при контролиране на острата форма на болката трябва да се отдава на това, че пациентът не трябва да възвръща чувството си на дискомфорт и оплакване веднага след терапията с аналгетици. Необходимо е те да се дозират адекватно, за да се гарантира най-нисък толеранс към болката, както и да се избегне тревогата от очакването, че отново ще се появи.
Болкоуспокояващите не трябва никога да се приемат „на пожар” и еднократно, а терапията с тях да изхожда от това, че е добре те да се прилагат достатъчно често, за да се осигури постоянно ниво на концентрация на аналгетика в кръвта. Това се отнася както за наркотичните аналгетици, така и за ненаркотичните.
Болкоуспокояващи при хронична болка - странични ефекти
Хронична болка е болка с продължителност над три месеца. Тя е по-трудна за лечение, тъй като очакваните странични ефекти от употребата на аналгетици при нея е по-сложно да бъдат управлявани. В случай на прием на наркотични болкоуспокояващи това означава генериране на потенциал за развитие на зависимост, както и нарушаване на нормалното дишането и причиняване на стомашни оплаквания и запек. При употреба на нестероидни противовъзпалителни средства рискът от стомашни язви може да бъде намален с регулиране на дозата.
Докато някои видове лекарства като налбуфин, пентазоцин и др. представляват препарати с напреднала технология на производство за намаляването на нежеланите ефекти, повечето все още не са напълно подходящи при дългосрочно потискане на силната болка. Като цяло терапията на хроничната болка изисква комбиниран подход с медикаментозно лечение, промяна в стила на живот и други методи на лечение.
Наркотичните аналгетици, наричани и „опиати”, се добиват от опиум. Този подтип включва морфин, кодеин, както и меперидин (Демерол), и др. Наркотичните болкоуспокояващи имат различна сила на действие, но всички са ефективни при лечението на болката, когато се използват в подходящи дози. Нежеланите реакции са свързани с прекомерната им употреба и лесното пристрастяване.
Нестероидни противовъзпалителни средства са ефикасни аналгетици, дори в дози, които са твърде ниски.
Парацетамолът, например, не е наркотичен аналгетик. Целесъобразно е да се използва за лека до умерена болка. Въпреки че лекарството се понася добре в нормални дози, то може да има значителна токсичност при превишен прием. Тъй като парацетамолът е до голяма степен без странични ефекти е предпочитано средство при лечение на лека болка, включително и от остеоартрит.
Дозиране на аналгетици
Подходящата доза се определя от вида на аналгетика и силата на болката, както и от други обстоятелства, свързани с възрастта и състоянието на пациента. Например, наркотичните аналгетици обикновено се избягват при пациенти с анамнеза за злоупотреба с подобни вещества, но пък от друга страна могат да бъдат напълно подходящи при пациенти с рак.
Тъй като наркотичните болкоуспокояващи по-бързо се метаболизират при пациенти, които са ги използвали вече за дълъг период от време, са необходими по-високи от нормалните дози за осигуряване на адекватен контрол върху болката. Нестероидните противовъзпалителни средства, макар и сравнително безопасни при възрастни, повишават риска от кървене през стомашно-чревния тракт при пациенти над 60-годишна възраст.
Наркотичните аналгетици могат да бъдат противопоказни при пациенти с дихателни смущения или такива заболявания. Нестероидни противовъзпалителни средства могат да бъдат опасни при хора с язва или проблеми със стомашно-чревния тракт. Те трябва да се приемат с внимание от пациенти с бъбречна недостатъчност или нарушения на коагулацията.
Нестероидните противовъзпалителни средства са противопоказни при пациенти, алергични към аспирин. Има проучвания, които доказват пряката връзка между дългата употреба на болкоуспокояващи и прогресивното намаляване на слуха. Също така някои аналгетици влияят на сърдечно-съдовата система.
