Инсулиновата резистеност представлява състояние, при което клетките в организма губят своята чувствителност и по този начин стават резистентни към инсулин. Инсулинът от своя страна представлява хормон, който се отделя от клетки в панкреаса.
Функциите на инсулина са свързани с контрол на обменните процеси на белтъци, въглехидрати и липиди. Едно от най-важните действия на инсулина е принуждава някои от клетките /мастни и мускулни/ да използват глюкозата от кръвта. На повърхността на тези клетки се намират рецептори, които са чувствителни към инсулин.
При прием на много високи количества въглехидрати кръвната захар рязко се покачва, а панкреасът от своя страна реагира с производство на по-големи количества инсулин, който има за цел да принуди клетките да усвоят захарта. С всяко едно подобно покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори започват да привикват и губят своята чувствителност към него. В отговор на този процес панкреасът произвежда още повече инсулин, с който да получи необходимия отговор от инсулиновите рецептори на отговорните клетки.
Резултатът е твърде неблагоприятен – клетките рязко започват да се отварят и да усвоят кръвната захар, което води до спадането й в кръвта. Напредването на този процес причинява симптомите на хипогликемия – замайване, причерняване, треперене, изпотяване.
С всяко едно повишение на концентрацията на инсулин се наблюдава намаляване на чувствителността на клетките към него.
Когато панкреасът е в състояние да отделя достатъчност инсулин нивата на кръвната захар са нормални. Но панкреасът не е в състояние да отделя постоянно по-високи нива инсулин, което води до момента, когато концентрацията на захар в кръвта остава вече постоянно висока. Когато захарта остава висока и при състояние на гладно, вече е налице диабет тип 2.
Причини за инсулинова резистентност
Главните причини за възникването на инсулиновата резистентност са наличие на метаболитен синдром, наднормено тегло, подлагане на постоянен стрес, употреба на стероиди, заболявания с тежко общо състояние, бременност. Това са рисковите фактори, които увеличават възможността от възникване на инсулинова резистентност.
Застрашени от поява на инсулинова резистентност са хора, които: страдат от високо кръвно налягане; са на възраст над 40 години; мъже с талия над 102 см и жени – над 88 см; при наличие на родител, който страда от диабет, атеросклероза или високо кръвно налягане; жени със синдром на поликистозни яйчници; триглицериди над нормата.
Симптоми при инсулинова резистеност
Характерни симптоми при инсулинова резистеност са повишените нива на инсулин в кръвта; висока кръвна захар; задържане на течности и увеличено артериално налягане; лесна психическа и физическа уморяемост; депресия и сънливост; увеличаване на телесно тегло.
За съжаление всички тези симптоми са много трудни за разграничаване и много често инсулиновата резистеност остава скрита. Затова всички хора с наднормено тегло трябва да бъдат нащрек и да се подлагат на изследвания по-често.
Диагностициране на инсулинова резистентност
По време на консултация със специалист се правят задълбочена анамнеза, преглед и лабораторни изследвания. В практиката е прието да се прави тест с обременяване с глюкоза, който се състои в измерване на инсулина гладно и през определени периоди след прием на чиста глюкоза.
Диагнозата инсулинова резистеност не може да се постави само след едно изследване, защото показателите в кръвта варират. Все пак наличието на висок инсулин в кръвта на гладно се счита за нетипично явления, изискващо доуточняване.
Лечение на инсулинова резистеност
Метформинът е едно от най-използваните лекарства, което чрез своя механизъм на действие подпомага за контрол на нивата на кръвната захар. Той намалява производството на глюкоза в черния дроб и повишава чувствителността на мастните клетки и мускулите към инсулина.
Друг медикамент, който има доказано действие е акарбозата. Той действа в червата и намалява абсорбирането на захарите, което води до намаляване на потребността от инсулин след хранене.
Хранене при инсулинова резистентност
Начинът на хранене играе много важна роля при инсулиновата резистентност. На първо място трябва да се премине към диета с ниско съдържание на въглехидрати и умерено съдържание на протеини и мазнини.
Необходимо е да се изключат простите захари, зърнените изделия /хляб и тестени изделия/, сладкиши. От протеините се препоръчва консумация на умерени количества немазно месо, морски дарове и риба. Малки количества от млечните изделия също са полезни. Умерени количества ядки и семена, зеленчуци и плодове трябва да присъстват в диетата.
Необходимо е напълно да се ограничат преработените храни, полуфабрикати, употребата на сол да се сведе до минимум. Трябва да се приема голямо количество чиста вода.
Статията има информационен характер и не замества консултацията с лекар!
