Почти във всяка дворна градина се отглеждат малина и касис, а нерядко и къпини. Към дребноплодните видове спадат още арония, боровинки, френското грозде (касис, червено и бяло) и бодливото цариградско грозде. Интересът към тях е голям и то с основание, защото освен декоративния си вид, те притежават отлични вкусови качества и доказани лечебни свойства.
Отглеждане на Цариградско грозде
То е типичен храст и произхожда от Америка. Има само един вид в Европа. Растението образува много издънки, които са покрити нагъсто с бодли. От тук идва и другото му популярно име "бодливо грозде". Някъде го наричат и "немско грозде", но у нас е най-известно като цариградско.
Продуктивността на клоните е най-голяма между 2-та и 5-та година, след което плодовете избледняват. Това изисква ежегодна формираща резитба на храста, с която се отстраняват застарелите клонки, за да се предизвика нов растеж на плододаващите органи.
Резитбата се извършва през пролетта. Понеже страничните клонки растат твърде близо, първо се отрязва изцяло всяка втора клонка. След това се окастрят оставените, като отдолу нагоре се редуват едно дълго клонче и едно отрязано. Добре е леко да се съкратят и връхчетата, понеже те не плододават пълноценно.
Цариградското грозде е слабо чувствително към ниски температури - издържа до минус 25 градуса. Добре понася засенчване и затова в някои страни се отглежда като подкултура на високостъблени овощни видове. Няма особени изисквания към почвата, но предпочита тази с лек механичен състав и със средно кисела реакция.
Високите летни горещини и продължителни засушавания влияят неблагоприятно върху растежа и плододаването на храста. Това налага и редовно поливане. Не понася и високите нива на подпочвените води, затова трябва да е на 1 м от повърхността на почвата. Най-успешният начин за размножаване на растенията е вегетативния - чрез дълговидни или хоризонтални отводи.
Сортове Цариградско грозде
Най-добри са белите сортове, в които цветът на плода се променя до матово зелено или светложълто. Жълтите, зелените и червените сортове имат леко кисел вкус. Всички сортове са медоносни, могат да се отглеждат и като декоративни.
