Всяко дете има период на пълно непослушание. Не се интересува от нищо, освен от собствената си позиция и изобщо не чува какво му се говори. Обикновено това наистина е само кратък период, но е важно родителите да успеят да задържат нещата в свои ръце.
Понякога през годините на съзряването, т.нар. пубертет, отношенията родител-дете значително се обострят. И тогава е особено трудно на родителя да реагира правилно - просто не знае как да постъпи.
Децата могат да бъдат тихи и послушни, но съществува и вариант детето да се превърне в същински калпазанин. Малък пакостник, който слуша предимно себе си и в по-голямата част от ситуациите винаги намира начин да направи някаква беля.
Първото, което трябва да се подчертае е, че детето пакостник не означава, че ще бъде след време безотговорен човек. Много лидери и преуспели хора са били изключително непослушни като малки дечица. Това не е клеймо за цял живот, но родителите трябва да са внимателни да не позволяват детето да се самовъзпитава и неправилните му постъпки да остават незабелязани.
Особено важно е за родителя да не допуска малкото му дете да взима връх над него. Контролът и правилата трябва да съществуват. Вероятно малкият калпазанин няма да слуша и отново ще си прави каквото иска, но въпреки това родителите са длъжни да наложат правила. Запазвайте самообладание и не крещете.
Наказанията в някои ситуации са нормална реакция на майката и бащата. Детето трябва да осъзнава, че прави грешка, че наранява някого, че е сбъркало. Обяснете му защо го наказвате и какво не е трябвало да прави. Важно е да кажете и защо е постъпило грешно, да разбере какви са реалните последствия от неговата постъпка.
Ако нещата се оставят без надзор, това отношение на безхаберие на малкия човек към всичко наоколо може да се превърне в отношение към всичко и всички за по-дълъг период от време.
Много ценно качество на родителя е да не изпада в състояние на силен афект или истерия - тогава малкото дяволче разбира, че е постигнало своето и ви е изкарало извън нерви. В абсолютен строг и хладен тон му заявявате, че играта на компютъра ще бъде преустановена за няколко седмици.
Следващото, което можете да направите, е да намерите някакво занимание на детето, където да изразходва цялата тази енергия, която има в себе си. Обикновено добра идея е спортът, защо не танци или някаква друга школа.
Преди обаче да започнете някаква разправия у дома, попитайте детето си какво се е случило и защо е постъпил по този начин. Не пренебрегвайте неговите чувства и думи в полза на това какво някой друг е споделили по въпроса.
Чуйте неговата гледна точка и след това определете и решете какво трябва да направите. Обяснявайте на детето, че всяко извършено действие (било то правилно или пакост) има след себе си последствия и човек е длъжен да се научи да поема и тях.
