Всички съвременни родители искат децата им да започнат да говорят навреме и този важен аспект на развитието е в крак с нормата. Безпокойството по този въпрос започва да расте дори на прага на една година, ако бебето не е произнесло първите си думи до този момент.
Забавянето на говора при децата днес е едно от най-честите нарушения при малките деца, свързано главно с развитието на структурите на мозъчния ствол. Въпреки това е твърде рано да се паникьосвате - често времето и часовете със специалисти помагат за решаването на проблема: логопед, логопед-дефектолог и невропсихолог.
Според съществуващите стандарти бебето до 4 месеца трябва да започне да реагира на речта на възрастните. До 1-годишна възраст трябва да се появят срички; до 1.5 - думи; до 2 години - фрази. На 3 години детето трябва напълно да говори поне с прости изречения. Освен това неговият речник се разширява и увеличава, а речта става по-развита, в нея се появяват по-сложни речеви конструкции. При голямо временно отклонение от тези норми, при липса на думи на 2 години и пълноценна реч след 3 години, определено е необходимо да се свържете със специалисти! И колкото по-рано, толкова по-добре.
Причини, поради които детето не започва да говори
Важно е да се знае, че причината за забавянето на говора може да се крие както във физиологични нарушения, пряко свързани със здравето на детето, така и в социални (общество, среда, обща среда, родители). Възможни причини:
- Индивидуален темп на развитие. Трябва да се разбере, че всички деца са уникални и се развиват по различни начини, леко се отклоняват от съществуващите норми. Ако развитието на речта по някакъв начин се случи при вашето бебе, той произнася звуци, отделни думи, тогава може би той се нуждае от малко повече време, за да „говори“;
- Генетична предразположеност. Ако родителите на бебето са проговорили по-късно от връстниците си, тогава не трябва да очаквате ранно развитие на речта на детето. Въпреки че и в този случай всичко е индивидуално;
- Стрес и психични разстройства. Ако в семейството често ругае, говори с повишен тон или детето изпитва систематичен стрес отвън, това също потиска развитието на речта и като цяло влияе неблагоприятно на психо-емоционалното развитие на бебето, провокирайки множество нарушения в развитието. Необходимо е детето да се изолира от центъра на стреса и да се свържете с детски или семеен психолог;
- Свръхзащитата на родителите често води до нежелание да се говори. Наистина, ако детето бъде разбрано от половин жест и някое от неговите желания се изпълнява, без да го изразява като говори с глас, тогава, уви, няма причина да се напряга и да започне да говорите. Тук работи и обратната система - протестът. Ако правите ненужни опити да карате бебето да говори, да го насилвате или дори по-лошо да го омаловажавате, това ще започне да го отблъсква. Във всичко трябва да знаете мярката;
- Неправилно поведение на обществото. С детето от раждането му трябва да говорите много. В ерата на пристрастяването към смартфона всички наистина започнахме да говорим по-малко и следователно речевата функция на децата се развива със закъснение. Говорете с детето си възможно най-много и по-често, винаги с умерено темпо и ясно. Детето трябва ясно да чува всички звуци. Четете приказки с израз и различна интонация. Разкажете и му опишете какво се случва наоколо. Изисквайте този подход от обществото, с което вашето бебе прекарва времето си. Важно е да се разбере, че джаджите няма да заменят човешката комуникация, напротив, те дават обратния ефект поради фонови звуци и прекалено ярка картина, която детето няма време да проследи, докато сравнява речта и се задълбочава в нея;
- Двуезично семейство. Двуезичните деца често имат забавяне на речта и на тези деца обикновено отнема повече време, за да разберат двата езика и да започнат да говорят. По-късно те често имат проблеми с говора поради езиково объркване. С двуезичните деца е най-добре да се занимава логопед от ранна възраст. И, ако е възможно, използвайте един език, за да общувате с малкото дете;
- Нарушения на артикулационния апарат. Списъкът с причините за това разстройство е много голям - от отслабване на мускулната тъкан до проблеми с френулума на езика. Логопедът винаги ще помогне да се установи причината след диагностицирането на бебето;
- Нарушения на слуха. По правило това нарушение може да се открие дори в ранна детска възраст, ако бебето не реагира по никакъв начин на звуци, не проявява интерес към звукови играчки или не се усмихва на гласа на майка си. При най-малкото съмнение за проблеми със слуха трябва незабавно да се свържете със специалист (отоларинголог и невролог);
- Зрително увреждане. Ако този проблем присъства при дете, може да му е трудно да започне да възпроизвежда речта, т.к. той не вижда или вижда зле картината на случващото се наоколо и не разбира към какво да се отнася. При това нарушение, разбира се, спешно отидете на лекар;
- Мозъчни увреждания, свързани с родови травми, вътрематочни инфекции, асфиксия, инфекциозни заболявания в ранна детска възраст, черепно-мозъчни травми, нарушения на централната нервна система, вродени патологии (аутизъм, олигофрения, хипотиреоидизъм, всички форми на церебрална парализа и др.). В тези случаи ще е необходима комплексна помощ от лекари, логопеди и невропсихолози.
Важно е, че всяка причина за забавено развитие на речта може и трябва да бъде установена. В зависимост от нарушението на помощ идват лекари и специалисти като невропсихолог, психолог, логопед. Колкото по-скоро родителите заподозрат забавяне на речта и потърсят помощ, толкова по-бързо и по-лесно ще започне развитието на речевата функция на детето и в резултат на това ще помогне да се избегне изоставането в развитието на други умствени функции на детето. Например развитието на речта е пряко свързано с развитието на мисленето.
Детето не говори на 1 година
Ако детето не говори на една година, тогава най-вероятно е твърде рано да се тревожите. Ако имаме предвид пряка реч - думи или фрази, тогава след една година детето не трябва да ви радва с широк речников запас. Разбира се, има моменти, когато дори на една година децата започват да говорят, но това е изключение, а не правило.
На какво да обърнете внимание и как да идентифицирате нарушенията в речевата функция на едногодишно дете?
- Вижте как детето ви реагира на речта на възрастен. Детето трябва да чува призиви към него, да изпълнява всякакви прости задачи или да отговаря на тях, например с недоволство или подходящо поклащане на главата;
- Обърнете внимание на реакцията към всякакви звукови предмети, например играчки със звук. Интересува ли се детето от тях, проявява ли желание за взаимодействие, обръща ли глава в посоката, откъдето идва звукът;
- Спомнете си как се развива бебето през първата година: когато започна гукането, бърборенето, първите срички. В добрия смисъл, бебето трябва да започне да „бълбука“ преди 3-месечна възраст, бърборене трябва да се появи до 9 месеца, а след една година - без срички (ба, да, та, ма и т.н.). Ако едно дете няма бърборене и срички на година, не реагира на звуци и адресирана реч, струва си да се свържете със специалисти и да се подложите на диагностика.
Детето не говори на 2 години
По правило до 2-годишна възраст повечето деца (особено момичетата) "проговарят". Разбира се, те все още нямат богат речников запас, но той постепенно нараства. Много деца на тази възраст говорят във фрази или прости изречения, но има изключения: някои деца говорят много добре, включително реч, разбираема за възрастни и сложни /сложни изречения; някои продължават да са в "тих" режим. Всички деца са различни и се развиват по различен начин. Няма нищо лошо детето ви да изостава от връстниците си в което и да е умение.
Разбира се, много е важно да се занимавате с детето: говорете, четете приказки, стихове, пейте детски песни и обръщайте специално внимание на развитието на фините двигателни умения. Те са тези, която до голяма степен влияят върху стартирането на речта. Ако детето не говори на 2 години, обърнете внимание на какъв етап от развитието е неговата речева функция. Като минимум трябва да има поне малък речник, с който периодично работи в диалог. В противен случай не пренебрегвайте посещението на специалисти. По-добре е да започнете с логопед, невропсихолог и невролог.
Детето не говори на 3 години
Според статистиката до 3-годишна възраст 80% от здравите деца овладяват речта. Именно на тази възраст трябва да се обърне специално внимание, ако детето все още не бърза с разговорната реч. Вижте как расте речникът му. Ако всеки ден виждате поне лек напредък, тогава няма причина за безпокойство – детето ви е на път да проговори. Във всеки друг случай не се препоръчва да чакате - спешно е да се извърши диагностика, да се установи причината за и да се започне работа. По правило сеансите с невропсихолог и логопед дават положителни резултати доста бързо, напредъкът ще бъде видим след няколко месеца стабилни класове.
Детето не говори на 4 години
При липса на говор на тази възраст и по-късно, детето вече трябва да бъде под наблюдението на специалисти и да работи с тях, за да започне говор. Липсата на говор на 4-годишна възраст все още не е груба патология, но вече изисква систематични сесии с логопед-дефектолог и невропсихолог. Работата по развитие на речта обикновено включва логопедичен масаж, логоритъм, упражнения за възпроизвеждане на звук (артикулационна гимнастика), активно стимулиране на фината моторика, елементи на сензорна интеграция и различни игрови техники, които задействат речевата функция на детето.
Подобни дейности се провеждат, ако детето не иска да говори съответно на 5 и 6 години.
Как да помогнем на детето да проговори
Първото нещо, което родителите трябва да разберат и приемат, е да не пренебрегват съветите на специалистите. Трябва да потърсите помощ веднага щом започнете да забелязвате специфични отклонения в речевото развитие на детето, без да чакате определена възраст. Колкото по-рано започнете да работите с проблема, толкова по-бързо и по-лесно ще бъде за вас да го решите, докато не обрасло с допълнителни сложности.
В допълнение към класовете с логопед или логопед е необходимо да се създадат всички условия за хармонично развитие и съответно бързо започване на речта у дома. Първо, в семейството трябва да цари спокойна атмосфера. Без повишени тона- само любов и хармония, ежедневно обгръщащи детето. Работете с бебето си всеки ден - това трябва да бъде включено в графика на задължителните дейности. Отделете 15-20 минути 3-4 пъти на ден. Рисуване, четене, моделиране, дейности с малки предмети (например зърнени храни), образователни игри - редувайте всичко през деня. И не забравяйте да произнесете всяко действие.
Трябва постоянно да говорите с детето си, дори да правите нещо друго. Детето трябва да чуе вашата реч и е важно: речта трябва да идва от хората около него, телевизор или друга джаджа няма да работи, а напротив, само ще забави началото на речта. Приемете го като правило: всички електронни медии за дете са табу.
Мотивирайте детето си да говори. Ако детето иска нещо, помолете да го кажете с глас, не изпълнявайте желанието му при най-малкия жест. Помогнете да направите заявка, кажете сричките няколко пъти.
Разхождайте се на открито, говорете за околната среда, водете го в паркове, детски площадки и детски кътове, обществени места и, разбира се, не пренебрегвайте детската градина. Социализацията и престоят в обществото (особено с говорещи връстници) винаги е в помощ на „мълчаливите деца“.
Всички тези действия трябва да се извършват не само от майката, но и от всеки, който е и общува с детето. Колкото повече хора участват в тези дейности, толкова по-добре.
