Комата представлява състояние на загуба на съзнание, при което в зависимост от дълбочината на комата са потиснати функции като двигателната активност, рефлексната дейност и отговорът към външните дразнители.
Докато замъгляването на съзнанието и сънливостта стоят в единия край на спектъра количествени нарушения на съзнанието, от комата е в другия край. Самата кома може да бъде както повърхностна с възможност за провокиране на слаба двигателна активност, така и изключително тежка с потискане на самостоятелната дихателна дейност.
Причини за кома
Причините за възникване на количествени нарушения в съзнанието са редица. Кома може да бъде както на морфологично ниво, така и на метаболитно.
Черепно-мозъчни травми – все по-често се срещат. Състоянието на кома може да е предизвикано от разрушаване на важни анатомични структури – от настъпването на оток на мозъка, от кръвоизливи. Преживяна черепно-мозъчна травма може да е една от причините за епилепсия, чието усложнение може да е комата.
Интоксикации – това са отравяния, най-често с алкохол, но също с различни медикаменти, барбитурати, амфетамини и др. Интоксикацията може да бъде и с ендогенен характер.
Други причини за изпадането в комата могат да бъдат ендокринни проблеми /хипотиреодизъм/; инфекциозни заболявания, усложнени с енцефалит, менингит, сепсис; персистираща висока кръвна захар; тежки промени в нивата на електролитите; прекъсване на захранването на мозъка с кислород поради различна причина – увреждания на сърдечно-съдовата и дихателната система и др.
Диагностициране на кома
Няколко са скалите, които оценяват количественото нарушение на съзнанието. Една от най-разпространените е скалата на Glasgow. Тя оценява двигателната активност, отварянето на очите, вербалният контакт с пациента. Максималният брой точки е 15, а получена стойност под 8 се счита за тежка степен на нарушение на съзнанието.
Изясняването на причината за настъпване на кома се базира на данни, събрани от пациентите, както и данните, получени след задълбочен преглед на лицето. Значителна диагностична стойност дава изследването на зрителния орган – състояние на зениците и реакциите им спрямо светлина, движение на очните ябълки.
Наблюдават се редица рефлекси, които сочат функцията на мозъчния ствол. Преглед на очните дъна дава информация за наличие на повишено вътречерепно налягане.
Лабораторните изследвания са насочени към определяне на нивата на кръвна захар, електролити, алкално-киселинно състояние, измерване на показатели за функциите на черния дроб и бъбреците, определяне нивата на токсични вещества в урината и кръвта.
Лечение на кома
В някои случаи мерките за извеждане на пациент от кома водят до бърз резултат и пълно възстановяване. За съжаление в други случаи процесът е много бавен и труден, без гаранция за пълното излекуване.
Тежката степен на кома изисква изкуствено поддържане на дишането и осигуряване на достатъчно насищане на кръвта с кислород. Ако има кръвоизливи трябва да се овладеят. Условията, довели до изпадането в кома много често предопределят хода на лечението.
Коматозното състояние може да продължи дълго време, при което се налага да бъдат взети допълнителни мерки, за да се предотврати влошаването на състоянието. Те включват поддържане на жизнените показатели, добро хранене на пациента и поддържане на хигиена на кожата и лигавиците.
Дълготрайното обездвижване причинява и други вреди срещу които лекарите трябва да се борят – застойна пневмония, атрофия на мускулите и др. Обездвижването крие сериозен риск от белодробен тромбоемболизъм и венозна тромбоза.
Прогноза при кома
Изходът от състоянието на кома е различен при всеки човек. Той зависи най-вече от причината и продължителността на коматозното състояние, от възрастта и здравословното състояние на пациента пред изпадането в кома. След като бъде изведен от кома, болният може да се възстанови напълно – както физически, така и психически.
В други случаи увредите са толкова тежки, че болният да остане увреден физически или да се стигне до сериозни личности разстройства. Някои пациенти никога не се събуждат и преминават в т. нар. персистиращо вегетативно състояние.
Персистиращото вегетативно състояние настъпва при наличие на повреда на кората и бялото мозъчно вещество на крайния мозък, в резултат на което отпада волевия контрол върху мислите, движението и др. Въпреки това е запазена функцията на мозъчните структури, които съдържат изключително важни центрове – за дишането, за сърдечната дейност. Цикличността на съня също е запазена.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
