През по-голямата част от живота си човек е зает с професионална дейност и е под въздействието на работната среда. Стресът на работа действа доста продължително върху човека и може да предизвика последствия, които да се проявят след дълъг период от време.
Стресът на работното място може да се определи и като състояние, при което професионалните фактори взаимодействат с човека, принуждавайки го да промени своето психично и физиологично състояние по начин, който отклонява личността от нейното нормално функциониране.
Един от начините, по които засегнатите реагират на стрес факторите е синдромът на професионално изчерпване, познат още като бърнаут. Терминът професионално изпепеляване е въведен за първи път в психологическата литература през 20-те години на миналия век.
Все още не съществува единна дефиниция за бърнаут, която да е приета за стандарт. Част от специалистите описват бърнаут като душевно състояние, което често настъпва при хора, които работят с други хора и в отношенията си с с тях и с началниците си са т.нар. „даващи“.
Като причини за бърнаут могат да се посочат постоянното напрежение и всекидневният стрес, чиито последици са особено неприятни, особено когато тежката работа и продължителното натоварване са придружени от липсата на каквото и да било признание и социална подкрепа.
Умореният човек в бърнаут състояние се чувства онеправдан и изолиран, срамува се от своето състояние, с което още повече го влошава.
Бърнаут до голяма степен е израз на настъпващи промени в емоционалната сфера. Те по-често се наблюдават при жените, които са склонни към съпреживяване, към по-ирационална преработка на информация и потъване в задълженията.
Описани са три етапа на процеса бърнаут:
Първи етап – стрес. Човек започва да страда от усещане за дисбаланс между изисквания и ресурси.
Втори етап – напрежение. Напрежението е непосредствения емоционален отговор на горепосочения дисбаланс. Напрежението се характеризира с тревожност и чувство за безпокойство, умора и пълно изтощение.
Трети етап – защитен копинг. Това е тенденция да се третират клиенти, граждани, пациенти с подчертано безразличие и механично. Възможно е лицето да демонстрира вглъбеност в удовлетворението на собствените си потребности.
Симптоми при бърнаут
Симптомите на синдрома бърнаут са групирани в четири основни групи:
Когнитивни – включват ригидност в действията и мисленето, дистанциране и отбранителна нагласа, песимизъм, който понякога прераства до параноидни и суицидни мисли.
Афективни – изразяват се в конфликтни и объркващи емоции, депресия, чувство за вина по отношение на търсещите помощ заради отклоняването на контактите с тях. Лицето започва да страда от скука, раздразнителност, чувство за безпомощност и загуба на контрол.
Поведенчески – изразяват се във факта, че някои хора просто започват да живеят с поглед, вперен в часовника. Те постоянно се оплакват и буквално се превръщат в хронични мърморковци. При други пък се повишава склонността към рисково поведение. Трети започват да работят по-малко отпреди и с по-ниска ефективност като в крайна сметка се оттеглят.
Физически – свързани са с чувство на изтощение и липса на ентусиазъм, хронична умора, мигрена, понижена устойчивост по отношение на вирусни инфекции и простудни заболявания.
Основният аспект на бърнаут синдрома е високото чувство за емоционално изтощение. При изчерпване на емоционалните ресурси работещите имат чувство, че не могат да дадат нещо повече от себе си на психологично ниво. От друга страна настъпва развитие на отрицателни и дори цинични нагласи по отношение на лицата, за които се грижат /клиенти, деца, пациенти и др./.
Третият много важен аспект на бърнаут е тенденцията за отрицателна себеоценка. Страдащите от бърнаут се чувстват нещастни и недоволни, неудовлетворени от своите професионални умения и реализация.
Лечение на бърнаут
Много важно е лицето да си постави нови цели и задачи. Помощта от околните също не е за пренебрегване. Необходимо е темата да се обсъжда със семейството и приятели, както и с психотерапевт, за да се определят нови жизнени и професионални цели и в същото време да се намерят достатъчно сили за тяхната реализация.
За да не бъде професионалната дейност единствен източник на радост и успех в живота, специалистите препоръчват намиране на занимания извън работа. Това са хобита и спорт – все сфери, които носят удовлетворение.
Превенцията на бърнаут включва създаването на различни програми за психодиагостични изследвания или обучение на лица, които имат грижата да проследяват състоянието на работещите и да предлагат мерки за предотвратяване крайните фази на синдрома на професионално изчерпване. Семейството и приятелите играят важна роля в процеса на възстановяване.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
