Гломерулонефритът е вид заболяване, при което не функционира правилно филтриращата система на бъбреците, която помага да се пречистят отпадъчните вещества и течностите от кръвта.
Причини за гломерулонефрит
Това състояние може бъде причинено от проблеми с имунната система на организма. Много често обаче точната причина за появата и развитието му остава неизвестна.
Увреждането на гломерулите може да се развие бързо и бъбречната функция да деградира в рамките на седмици или месеци (състояние, наречено бързо прогресиращ гломерулонефрит).
Една четвърт от хората с хроничен гломерулонефрит нямат предварително проява на симптоми, свързваща клиничния им статус с бъбречно заболяване.
Следващите няколко предразполагащи фактора могат да увеличат риска от развитие на това заболяване: кръвни или нарушения на лимфната система, излагане на въглеводородни разтворители, протекло или протичащо раково заболяване, индикация за стрептококова инфекция, вируси, сърдечни инфекции или абсцеси.
Много други нарушения в дейността на организма също предизвикват или увеличат риска от гломерулонефрит като: амилоидоза, наличие на анти-гломеруло-базално-мембранни антитела, заболявания на кръвоносните съдове - васкулит или полиартрит, огнищно-сегментна гломерулосклероза, синдром на Гудпасчър, прекомерна употреба на болкоуспокояващи - особено на нестероидни противовъзпалителни средства, хеморагичен васкулит, нефропатия Ига, лупусен нефрит, мембранопролиферативен гломерулонефрит.
Най-често разпространените симптоми на гломерулонефрит, от които се оплакват страдащите от заболяването, са: кръв в урината (тъмна, с ръждив цвят или кафенееща), пенлива урина (вследствие на превишаване на концентрацията на белтък в нея), подуване и оттичане на лицето, очите, глезените, стъпалата, краката или оток в областта на корема.
Друга по-изразена симптоматика може да бъде описана със следните признаци или болестни състояния: болки в корема, наличие на кръв в повърнатото или в изпражненията, кашлица и недостиг на въздух, диария, прекалено уриниране, треска, общо неразположение, умора, загуба на апетит, болки в мускулите, кръвотечение от носа.
Диагностициране на гломерулонефрит
Тъй като симптомите могат да се развиват много бавно, заболяването може да бъде открито, когато лекарите се натъкнат на насочващи показатели при рутинно изследване на урината по време на профилактичен медицински преглед или при тестуване за друго заболяване. При развитие на заболяването могат да се проявят и други съпътстващи нарушения като: анемия и високо кръвно налягане, както и намалена бъбречна функция. Биопсията на бъбреците може да потвърди диагнозата.
Късните признаци на хроничното бъбречно заболяване могат да бъдат: полиневропатия или индикации, че организмът задържа течности, включително нарушена сърдечна и белодробна функция, подуване.
Образните изследвания, които могат да се направят, за да се установи диагнозата, са: компютърна томография (CT или CAT) сканиране на корема, ултразвук, рентгенография на гръден кош, интравенозна пиелография.
Анализът на урината и свързаните с него видове тестове включват: изчисляване на креатининов клирънс, изследване на урината под микроскоп, на общия белтък в урината, на пикочната киселина в урината, тест за концентрацията на урината, изследване на креатинина, протеина, червените кръвни телца в урината, тестване на специфичното/ относително тегло на урината и уринното осмотично налягане.
Това заболяване може да предизвика отклонения в резултатите на показателите при следните кръвни изследвания: за албумин, за анти-гломеруло-базално-мембранни антитела, за антинеутрофилни цитоплазмени антитела, за антиядрени антитела, за НКУ и креатинин.
Лечение на гломерулонефрит
Лечението зависи от причината за възникване на заболяването, както и от вида, и тежестта на симптомите. Високото кръвно налягане може да се окаже трудно за контролиране. Неговото нормализиране в референтни стойности обикновено е най-важната част от лечението.
Лекарствата, които могат да бъдат предписани, включват медикаменти за контрол на високото кръвно налягане, съдържащи ангиотензин-конвертиращ ензим и ангиотензин-рецепторни блокери, кортикостероиди, лекарства, които потискат дейността на имунната система.
Процедура, наречена плазмафереза, понякога бива препоръчвана и включвана в лечението на гломерулонефрита, причинен при имунни проблеми. Течната част от кръвта, която съдържа антитела, се отделя и се замества с интравенозни течности или дарена плазма (която не съдържа антитела). Премахването на антителата може да намали възпалението в бъбречните тъкани. При провеждащата се терапия може да се наложи да се ограничи консумацията на сол, течности и протеини.
Пациентите с това заболяване трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци на бъбречна недостатъчност. При крайни усложнения на болестта може да се стигне до необходимост от диализа или бъбречна трансплантация.
Гломерулонефритът може да бъдат временен и обратим, или да се влоши. Прогресиращият гломерулонефрит може да доведе до: хронична бъбречна недостатъчност, намалена бъбречна функция, краен стадий на бъбречно заболяване.
Ако имате нефротичен синдром, който подлежи на контролиране, то най-вероятно ще сте в състояние да контролирате и другите симптоми. В противен случай усложненията могат да доведат до навлизане в краен стадий на бъбречно заболяване.
Възможните усложнения включват: остър нефритен синдром, електролитни кръвни проблеми, хронично бъбречно заболяване, хронична или повтаряща се инфекция на пикочните пътища, краен стадий на бъбречно заболяване, претоварване с течности- застойна сърдечна недостатъчност, белодробен оток, хиперкалиемия, хипертония, повишена чувствителност към други инфекции.
Превенция на гломерулонефрит
В повечето случаи не съществува начин за предотвратяване на развитието на гломерулонефрит. Някои отделни казуси могат да се повлияят от превантивна грижа чрез ограничаване или спиране на излагането на органични разтворители, живак и нестероидни противовъзпалителни средства.
