Актиномикозата е хронично инфекциозно заболяване, което се характеризира със специфични възпалителни образувания, нагнояване и наличие на фистулизация.
Причините за възникване на актиномикозата са различни видове актиномицети – грам позитивни бактерии. Тези бактерии обикновено се намират в устната кухина и зъбите.
Актиномикозата представлява зооноза, което означава, че резервоар и източник на тази инфекция са домашните животни. Болният човек не е заразен за околните.
Механизмът на предаване инфекцията е покривен – заразяването става чрез попадане на микроба в здравия организъм. Много често се наблюдава и ендогенен начин на заразяване, предимно след травми в устата, оперативни интервенции в областта или стоматологични манипулации.
Възприемчивостта към заболяването актиномикоза е ниска. Бактериите се разпространяват в човешкия организъм по кръвен път, а в много редки случаи – по съседство. Заболяването засяга по-често мъже между 20 и 60-годишна възраст.
Симптоми при актиномикоза
Заболяването се характеризира с поява на специфични грануломи. След процес на образуване на фистули, от които изтичат гноевидни секрети продължително време.
Инкубационният период на актиномикоза е много дълъг – от няколко месеца до години. Различават се три основни форми на заболяването:
Маскило-фациална форма – появява се туморна формация в областта на лицето. В началото е с плътна консистенция, но с течение на времето омеква и се оформят фистули. Започва да изтича рядка жълтеникава секреция, която съдържа актиномицети.
Белодробна форма – развива се бронхопневмония или медиастинит /възпаление на съединителната тъкан на пространството в средата на гръдната клетка, около сърцето и белите дробове.
Абдоминална форма – наблюдава се пелвиоперитонит или остър апендицит. Пелвиоперитонитът представлява вторичен възпалителен процес, засягащ перитонеума на малкия таз.
Най-общо заболяването се характеризира с образуването на изключително болезнен абсцес в устата, дробовете или гастроинтестиналния тракт. Абсцесите, които са причинени от рода Актиномицес са по-големи и са разположени главно в устата.
В някои случаи могат да обхванат мускулите, костите и кожата. Отворените абсцеси се характеризират със съдържанието на голямо количество гной.
Диагностициране на актиномикоза
Поставянето на диагнозата се извършва на база клиничните данни и микробиологично изследване, чрез което да се изолират микробите актиномицети.
Лечение на актиномикоза
Лечението на актиномикозата е етиологично – вниманието се насочва към симптомите и болестните прояви. Назначава се терапия с антибиотици, като на първо място е пеницилин във високи дози.
Съществуват и други алтернативни препарати. При необходимост се провежда хирургично лечение. Актиномикоза е сериозно заболяване, което изисква навременно и адекватно лечение. Прогнозата е лоша, особено ако не се проведе лечение навреме.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
