Лупус еритематозус (ЛЕ) е автоимунно заболяване на съединителната тъкан. Това възпалително заболяване е с много сложна патогенеза (механизъм на възникване и развитие на болестта), което е резултат от взаимодействие на възприемчиви гени в организма и фактори на околната среда. И това взаимодействие предизвиква имунен отговор.
На 10 май светът отбелязва световния ден на лупуса, с което се цели да се насочи вниманието на обществеността към това коварно заболяване.
Оказва се, че честотата на развитие на лупуса е различна за отделните популации, в зависимост от етническата принадлежност и от обитавания континент. Така например африканската и азиатската раса боледуват по–често от европейската.
Обикновено заболяването лупус еритематозус може да се прояви от късна тийнейджърска възраст до началото на четвъртото десетилетие от живота. Установява се още, че ЛЕ се среща по-често при жени в съотношение спрямо мъжете - 9:1.
Съществуват различни теории за появата на Лупус еритематозус. Много учени потвърждават, че болестта се изявява с повишена утайка на кръвта (СУЕ), но с нормален С–реактивен протеин (CRP).
Предполага се още, че фактори на околната среда като силиций може да има отношение към развитието на заболяването, както и някои вируси – Епщщайн Бар вирусът. Като рисков фактор трябва да се счита и при приемът на орални контрацептиви и хормоналната заместителна терапия, както и генетична предразположеност.
Лупус еритематозус е едно комплексно автоимунно заболяване, което се характеризира с появата на много симптоми от различни органи и системи, поради което не съществува конкретен тест за доказването му. Най-често срещаните симптоми на лупус са в костната система в около 90 % - артрити с болка, оток и ограничение на движението, а от страна на мускулите - миалгии, мускулна слабост и други.
В 85% от случаите се развива кожна симптоматика - пеперудообразен еритем (зачервяване) и други. Често се засягат бъбреците - в 70%, белите дробове и стига до появата на по-чести инфекции. При засягане на сърцето се наблюдават клапни проблеми, перикардит, миокардит и други, като не се изключва и засягане на централната нервна система, гастро-интестиналния тракт и проблеми с кръвосъсирването.
Системният лупус еритематозус е хронично заболяване, което ни съпътства до края на живота. Според тежестта на заболяването то в различна степен повлиява качеството на живот.
Лечението при лупус е комплексно (повлияване на различните неразположения), консервативно и често много токсично. Основен съвет е да се избягва престоя на пряка слънчева светлина и да се приема здравословна храна.
