Автоагресията е саморазрушително поведение, насочено към собствената личност. Към него спадат опитите за самоубийство, самонаряването, злоупотребата със забранени субстанции.
Причините да се насочи гнева навътре към собствената личност са главно социални. Когато гневът, обзел психиката на човека, не успее да намери адекватен излаз навън поради недостъпност на обекта или други причини, които правят изливането на гнева невъзможно, той се обръща навътре.
Предпоставките за възникване на тази патологична дейност са най-често заложени в личността на индивида. Към автоагресия са склонни хора, страдащи от неврози и депресии, с интровертно и демонстративно поведение. Чувството за малоценност, нерешителността, слабата воля са все предпоставки, улесняващи тези прояви.
При възрастните се дължи на нестабилна и чувствителна психика, но и при хора със свръх развито чувство за съпричастност. Необщителните и затворени характери, склонни да се обезценяват, по-често проявяват такива наклонности.
Външните фактори, които влияят за преминаване към подобни действия са нарушената социализация, психическото и физическо насилие или други силно стресови фактори.
При децата най-често причината се корени в семейната среда, в която не откриват опора, униженията и подигравките от близкото обкръжение, липсата на любов и загриженост от възрастните.
Съществуват и биологично обусловени причини като наличие на психични заболявания, които не са открити и не се лекуват системно.
Различават се физическа и психическа автоагресия. Физическата е добре позната на всеки - това са самонаранявания и опити за самоубийство.
Психическата е проява на фанатично поведение, негативни вербални твърдения за себе си. Смята се за проява на аутизъм. Тези личности са затворени, имат оригинални и ограничени интереси, следват повтарящи се модели на поведение. Те често провокират ситуации, които са опасни за живота им или поведение, което увеличава опасността от попадане в ситуации с насилие.
Може да се наблюдават и по-пасивни прояви като анорексия и булимия или други разстройства в храненето. Други прояви са наркомания, алкохолизъм и други.
Лечението на подобни прояви е продължително и не винаги води до успех, защото постоянството е най-важна стъпка към успеха.
Нужно е да се разберат причините, да се дефинират ясно. Гневът може да бъде туширан само с разбиране и отработване на неговите прояви.
Работата на психолога е от водещо значение, а в най-тежките случаи и на психиатъра, който предписва антидепресанти и други успокоителни лекарства.
Търпеливото и професионално отношение към болния, разбирането на неговите тревоги и нужди и постоянството на всички заинтересовани страни може да доведе до успех в борбата с това психическо разстройство на личността.
