Ензимите са изключително ценни за правилното функциониране на организма – те отговарят за доставянето на енергия, за смилането на храната, както и за възстановяването на тъканите и др. Протеазата, амилазата и липазата са три от основните храносмилателни ензима, които се образуват в човешкия организъм.
Тези ензими работят заедно с онези, които си набавяме от различни сурови продукти – по този начин храната се смила с по-бързи темпове и усещането за тежест в стомаха намалява.
Ако организмът страда от дефицит на ензими, това може да доведе до проблеми не само в храносмилателната система, но и до нарушаване на функциите му като цяло.
Набавянето на достатъчно ензими ще поддържат тялото ни здраво и жизнено. Сред най-важните хранителни ензими се нареждат вече споменатите протеаза, амилаза, липаза. Към тях могат да се добавят още бромелаин, алфа-галактозидаза, лактаза, целулаза. Това всъщност са седемте най-важни ензима за човешкия организъм.
Липазата е ензим, чиято функция е да разгради мазнините – той се отделя предимно в панкреаса. Съществуват медикаменти за отслабване, които блокират ензима, но това може да доведе до натрупване на мазнините в артериите, което от своя страна е предпоставка за други заболявания.
Липазата разгражда мазнини от храни като масло, зехтин, олио, както и от различните млечни продукти – кисело мляко, сирене и не на последно място тези от месото.
Протеазите или протеолитичните ензими се делят на няколко вида и са част от процеса на разграждане и усвояване на белтъците, които се консумират.
Амилазата е ензим, който усвоява сложните въглехидрати (нишесте, гликоген) – има слюнчена амилаза, която започва да обработва храната още в устната кухина. Изключително важно е храната да се сдъвква добре, за да не се получи в последствие подуване и тежест в стомаха. Ензимът се произвежда и в панкреаса.
Лактазата е ензимът, който разгражда лактозата, която се съдържа в млечните продукти. Когато организмът има липса на този важен ензим, състоянието се нарича лактазна недостатъчност.
Ако лактазата не успее да преработи достатъчно дизахарида от млечните продукти, той ще отиде в дебелото черво, ще ферментира и ще образува спазми, газове и неприятно подуване.
Някои сложни въглехидрати, които се срещат в бобовите и зелевите растения, се разграждат от друг ензим, който се нарича алфа-галактозидаза. Ако не се разградят в тънкото черво, тези въглехидрати преминават в дебелото черво и причиняват газове с неприятна миризма.
Бромелаинът е ензим, помагащ в смилането на белтъчините и цялостното абсорбиране на веществата – облекчава храносмилателния процес.
Ензимът целулаза всъщност помага за разграждането на целулозата, която се съдържа в зеленчуците, някои плодове и пълнозърнести продукти.
Ако целулозата не е абсорбирана правилно, се усеща дискомфорт в тънкото черво и панкреаса. Стига се до подуване и силна болка, газове, нервно неразположение и токсично състояние.
