Ензимите са изключително важни за храносмилателната система. И не само - всеки един ензим отговаря за определени физиологични процеси, които протичат в нашия организъм.
В своята същност ензимите представляват белтъчни молекули. Те са изградени от аминокиселини и се секретират от тялото, за да катализират функции, които иначе не биха протекли. Именно това прави ензимите толкова важни за правилното функциониране на човешкия организъм.
До момента науката е идентифицирала 3 000 ензима. Предполага се обаче, че бройката надхвърля 50 000, все още неизвестни ензими.
Сред функциите, които откритите ензими имат, са осигуряване на хранителни вещества на клетките, изхвърляне на токсичните отпадъци, разграждането на мазнини в тялото, регулиране нивата на холестерола и триглицеридите, производство на енергия, абсорбиране на кислород, борба с инфекциите, зарастване на рани, намаляване на възпаленията, хормонална регулация, забавяне на стареенето и разбиването на кръвните съсиреци.
Видовете ензими са три - храносмилателни, метаболитни и извлечени от храната. Храносмилателните ензими са тези, които активно спомагат за разграждането на храната на по-малки части. По този начин всички нейни полезни вещества могат да бъдат транспортирани и абсорбирани от всяка клетка.
Храносмилателните ензими се намират извън клетките за разлика от метаболитните. Освен това храносмилателните ензими са в пряка връзка с тези, които се доставят от храната. Най-добри са хранителните ензими, които постъпват в тялото от суровата храна. Доказано е, че колкото повече сурова храна консумираме, толкова по-малко тялото се товари, за да ги произвежда.
В процеса на храносмилане главна роля играят ензимите. Идентифицирани са общо осем основни храносмилателни ензима. Всеки един от тях активно участва в разграждането на различен вид храна. Така например ензимът протеаза отговаря за протеините, амилаза – за въглехидратите, фитаза подпомага общото храносмилане, сукраза отговаря за повечето захари, липаза – за мазнините, целулаза - за фибрите, малтаза пък превръща комплексните въглехидрати от зърнените храни в глюкоза, а лактаза обработва млечната захар - лактозата.
Действието на ензимите започва още от устата. В слюнката се съдържа ензимът амилаза, който разгражда въглехидратите. Оттам храната преминава в стомаха, където е протеазата, а оттам - в тънките черва, където в действие влиза липазата. Амилазата пък е тази, която довършва въглехидратите. След това всички разградени вещества попадат в кръвта – една перфектно смазана машина.
Стомашни проблеми настъпват, когато нещо в цялата система не е наред. Фактори за това могат да са храната, която приемаме, както и преработените и сладки храни, комбинирани с фармацевтични лекарства, най-вече – антибиотици. Ензимите са много крехки и всяка по-сериозна атака може да ги накара да загубят способността си.
