Дистимията представлява психичен проблем, който много наподобява депресия, но в никакъв случай не бива да се бърка с нея. Дистимията е хронично потиснато настроение, което трае години наред. Жените са много по-предразположени към дистимия в сравнение с мъжете.
Въпреки че не бива да се бърка с депресията, дистимията е лека форма на депресията, която започва най-често в ранна възраст, но шокиращото е, че диагноза може да получи много години след началото на проблема. Много хора смятат, че постоянно лошото настроение не изисква медицинска помощ, но това съвсем не е така, защото дистимията е съпътствана с много други неприятни прояви, които значително влошават качеството на живот.
Причини за дистимия
Причините за поява на дистимия са твърде комплексни и сложни. Необходимо е да се отчете индивидуалността на всеки човек, тъй като хората са много различни и съответно и различни неща могат да тревожат всеки един от нас. Хората в постоянно лошо настроение страдат и от липса на хормона серотонин, който е в пряка връзка с емоциите и способността за вземане на ежедневни решения.
Някои учени смятат, че склонността към дистимия е генетично заложена. Хора, чиито родители са страдали от форми на депресия в младежките си години, са по-предразположени към дистимия. Генетичните фактори значително увеличават риска от изпадане в дистимия, а стресът и негативното влияние на средата са само отключващият механизъм, чрез който психическото състояние се влошава.
Много често дистимията се появява при хора, които страдат от липса на емоционална подкрепа от своето обкръжение. Средата игра и много важна роля за преодоляване на проблема. Така например липсата на любов и внимание към детето по-късно се отразяват в характера му.
Симптоми при дистимия
Характерно за дистимията е, че се проявява с всички признаци на депресията, но и трудно се разпознава в поведението на засегнатия човек. От дистимия страдат дори и деца.
Основният симптом на дистимията е усещането за лошо настроение в продължение на няколко години. Човек не може да се изпитва удоволствие, не се забавлява и не усеща радост. Останалите белези са твърде разнообразни – нарушения в съня, постоянно чувство за умора, липса на енергия и сили, липса на апетит или преяждане, безпомощност и безнадеждност, които нямат основание, невъзможност за концентриране, трудно взимане на нормални решения.
Болният с дистимия има постоянни здравословни оплаквания – храносмилателни проблеми, главоболие, болки в различни части на тялото, които не се поддават на лечение и дори нямат медицинско обяснение.
Нарушенията в съня се дължат на нуждата на лицето да спи продължителен сън, защото именно това е начинът да избяга от ежедневието и напрежението в него. Дори обаче и целодневният сън не помага, защото след него човек се чувства сънен, уморен и отпаднал. Възможно е да се наблюдава и другата крайност – безсъние и непълноценен сън.
Неувереността на страдащия от дистимия се изразява в много ниска самооценка, пълна липса за самоувереност и натрапващо чувство за незначителност. Според психолозите това са сигурни признаци за изпадане в психологически проблем.
Негативизмът е много характерен белег на дистимията. Един депресиран човек може да се разпознае в твърде негативната оценка, която се разпознава в различни аспекти от живота.
Пасивността е другият белег на болните от дистимия. Те сякаш не живеят в реалността, не взимат участие в диалози, не вземат отношения по никакви въпроси, отстрани изглежда сякаш нищо не ги вълнува.
Променливото настроение също е много характерно за болните от дистимия. Те се разплакват лесно, раздразнителни са, понякога имат грубо отношение.
Липсата на внимание към външния вид, немарливост и ниската лична хигиена също са сигнална лампичка за отрицателни промени в психиката на индивида.
Диагностициране на дистимия
Психиатри са разработили ръководство, в което са включени различните симптоми при психичните проблеми. Ако определени симптоми се проявяват в продължение на две години, то е налице проблем и следва да се вземат мерки. За децата обаче срокът е по-малък – 1 година. За да се постави диагнозата дистимия специалистът трябва внимателно да се запознае с историята на пациента.
Дистимията трябва да се разграничи от други проблеми, които имат подобни симптоми – други психични разстройства, здравословен проблем, злоупотреба с наркотици и алкохол. Навременното поставяне на правилна диагноза е важно, защото колкото по-рано се улови проблемът, толкова по-бързо ще започне и неговото лечение.
Лечение на дистимия
Въпреки че дистимията е лека форма на депресия, тя съвсем не бива да се подценява. Необходимо е да се вземат навреме мерки за нейното преодоляване, защото в противен случай може да се развие по-тежка форма и в крайна сметка да се стигне до депресия.
Лечението на дистимията е основно в две насоки – психотерапия и медикаментозна терапия. Използват се различни медикаменти, но каквото и да се предпише, пациентът трябва да спазва указанията на лекаря, за да се постигне резултат. Ролята на семейството и близкото обкръжение също е много важна, защото именно подкрепата от любимите хора е най-ценна.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
