Кистата на Бейкър представлява образувание, изпълнено в течност, което се намира в областта на коляното и предизвиква подуване и болка, които се усилват при физическа активност. Кистата на Бейкър е позната още като синовиална поплиетална киста.
Синовиалната течност, която изпълнява ролята на смазочно вещество, помага кракът да се движи и сгъва нормално, като същевременно намалява триенето между свързващите части в коляното. В някои случаи обаче коляното произвежда твърде много от тази течност, което може да причини киста на Бейкър.
Това може да се случи в резултат на възпаление на колянната става, срещаща се при различни форми на артрит, както и при травма на коляното. Не е изключено точно определена причина за възникването на кистата да липсва.
Кистата на Бейкър засяга деца и възрастни хора, но се среща най-често при хора на възраст между 55 и 70 години.
Симптоми при киста на Бейкър
Понякога кистата на Бейкър не предизвиква никакви болезнени усещания и това е причината много хора да не я забелязват дълго време. Когато все пак се проявят признаци на кистата, те се състоят в скованост, болки в коляното и образуване на подутина в задната част на коляното.
Възможно е да се наблюдава затопляне и зачервяване, съпроводени с болка, които са в резултат от излива на синовиалната течност. Обикновено тези симптоми се обострят след продължителен престой в седнало положение или активно физическо натоварване.
Диагностициране на киста на Бейкър
В голяма част от случаите кистата на Бейкър се диагностицира чрез извършването на преглед и физикален изпит. В случаите, когато трябва да се отхвърли по-сериозно състояние като наличие на тумор или кръвен съсирек в областта, лекарят може да назначи образни изследвания каквито са магнитният резонанс и ултразвукът.
Въпреки че кистата на Бейкър не е сериозно състояния, посещението на лекар и точната диагностика са задължителни, за да се изключи някое по-опасно състояние, което причинява подутина зад коляното.
Лечение на киста на Бейкър
В голяма част от случаите не се налага лечение на кистата на Бейкър, защото с времето тя изчезва сама. Когато се спука обаче, задължително пациентът трябва да почива.
Хубаво е да се потърси предишно заболяване в областта и да се лекува, защото не е изключено кистата да се появи отново. В редки случаи се налага оперативното премахване на кистата. Специалистът може да назначи и физиотерапия за по-бързо отшумяване на проблема.
Възможно е да се назначат нестероидни противовъзпалителни лекарства, които намаляват възпалението и по този начин действат и върху подутината. За намаляване на възпалението са полезни и пакети с лед, но все пак не бива да има директен контакт на лед с кожата.
За да се помогне подкрепянето на коляното, може да се сложат и превръзки в областта. Патериците, от друга страна, ще поемат тежестта на колянната става и ще помогнат на пациента да се движи по-лесно и с по-малко болка в коляното.
Един от най-важните аспекти в лечението на кистата на Бейкър е почивката. Коляното има нужда от активна почивка, за да се възстанови по-бързо.
То не бива да се излага на дразнене и напрягане. Лекарят трябва да определи колко ще е продължителността на почивката, като същевременно е хубаво и да се предложат алтернативни форми на упражнения.
Физиотерапията трябва да се извършва от специалисти, които назначават леко укрепване и подходящи движения за укрепване на мускулите на коляното. Тези упражнения ще помогнат за намаляване на неприятните симптоми, които кистата на Бейкър причинява, както и за поддържане на функциите на коляното.
Когато все пак се наложи хирургичното отстраняване на кистата, се назначава артроскопия. Тя представлява ендоскопско изследване, по време на което се с помощта на артроскоп (гъвкава фиброоптична тръба) се влиза в ставата с малък разрез и с камера се извършва оглед, хирургична интервенция и оттичане на събралата се течност.
Усложнения при киста на Бейкър
Когато кистата на Бейкър се спука, синовиалната течност изтича. Това е рядка ситуация, но все пак, ако се получи, пациентът изпитва много тежка и остра болка в областта на коляното, зачервяване и силно подуване. Тази течността се абсорбира от тялото за период до четири седмици, като лекарите ще предпишат болкоуспкояващи.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
