Шокът представлява остро животозастрашаващо състояние, което се характеризира със силен дефицит в доставянето на кислород и хранителни вещества до клетките.
В резултат на шока настъпват необратими клетъчни промени, тежка хипоксия и нарушаване на обмяната на веществата. Познати са над 100 вида шок, а един от тях е хиповолемичният шок.
Хиповолемичният шок е синдром на тежка недостатъчност, предизвикана от загубата на интравазелан обем. Организмът реагира на тежка кръвозагуба при различни състояния, като активира важните си системи – сърдечно-съдова, бъбречна, невроендокринна и хематологична.
Бъбречната система отговаря на случилия се хиповолемичен шок чрез стимулиране на увеличаването на секрецията на ренин. В крайна сметка се стимулира секрецията на алдостерон от кората на надбъбречната жлеза. Именно алдостеронът носи отговорност за активната реабсорбция на натрий и опазване на течностите в тялото.
Сърдечно-съдовата система, от своя страна, първоначалното реагира на шока чрез повишаване на сърдечната честота и свиване на периферните кръвоносните съдове. Другият начин за реакция е чрез преразпределение на кръвта към мозъка, бъбреците и сърцето, като я пази далеч от кожата, стомашно-чревния тракт и мускулите.
Хематологичната система реагира на тежката кръвозагуба, като активира свиването на кръвоносните съдове. Допълнително към това свиване се активират тромбоцитите и формират съсиреци в мястото, където е кървенето.
Пострадалият кръвоносен съд отделя колаген, който помага за стабилизирането на съсирека. Необходими са около 24 часа, за да се формира здрав съсирек.
Невроендокринната система, от своя страна, увеличава специфичния антидиуретичен хормон, който се отделя от задния част на хипофизата в резултат на понижаването на кръвното налягане и натриевата концентрация.
Причини за хиповолемичен шок
Най-често хиповолемичният шок възниква след остра загуба на кръв от травма, белодробни заболявания, загуба на кръв и плазма от изгаряния, остър панкреатит, перитонит, различни ендокринни заболявания, силно повръщане или диария.
Други състояния, при които настъпва загуба на кръв и течности, са възпаления, травми, анафилаксия и интоксикация.
Симптоми при хиповолемичен шок
Най-характерните симптоми при хиповолемичния шок са студена и бледа кожа, жажда, тахикардия, която е по-силно изразена при промяна в положението на тялото, тахипнея, разлика между кожна и ректална температура.
Артериалното налягане е ниско, а амплитудата между систолната и диастолната стойност е силно намалена. Налице е и намалено отделяне на урина, в голяма част от случаите съзнанието е запазено.
Възможно е обаче да се наблюдава унесеност и настъпване на кома. Вените по краката, врата и ръцете са слабо напълнени с кръв.
Диагностициране на хиповолемичен шок
Поставянето на диагнозата хиповолемичен шок е спешна задача, която трябва да бъде извършена възможно най-бързо, с оглед животозастрашаващото състояние, в което се намира пациентът.
За да се постави точната диагноза, се прави преглед и се назначават изследвания, които могат да включват ехография, рентгенография, кръвни изследвания, компютърна томография и други.
Лечение на хиповолемичен шок
Най-спешните мерки при лечение на шока се изразяват в спирането на кръвта, осигуряване на кислород, освобождаване на дихателните пътища, поставяне на пострадалия в по гръб в хоризонтално положение и с леко повдигнати крака.
Когато обаче е налице дихателна или сърдечна недостатъчност, трябва да се осигури високо положение на горната част на тялото.
Лечението на хиповолемичния шок е спешно състояние и протича в няколко определени етапа. Първият се състои в неотложна помощ – спиране на кървенето, лечение на фрактурите, обратка на раните и овладяване на силните болки чрез специфични средства.
Колкото по-дълго продължава шокът, толкова по-важно е кръвта да се вливат големи количества електролитни разтвори.
Следващият етап е компенсирането на водно-електролитните загуби чрез специални разтвори. Необходимо е и да се компенсира загубата на кръв и плазма. Последният етап е в спешното назначаване на препарати, които да помогнат за преодоляването на шока – кардиотоници, вазодилатиращи средства и др.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
