Аортната клапа осигурява еднопосочността в движението на кръвта от лявата камера на сърцето към аортата. Клапата е отворена по време на камерната систола и съответно се затваря по време на дистола. Пролапс на митралната клапа, познат като аортна регургитация представлява недостатъчност на аортната клапа, която причинява връщане на кръв от аортата към лявата камера по време на диастола.
Във връзка с допълнителното количество кръв, което нахлува в лявата камера по време на дистола обемът на камерата и следователно ударният й обем се увеличават. Това действие се компенсира от настъпваща хипертрофия на мускулатурата на лявата камера. С течение на времето обаче този механизъм изчерпва своите възможности, което води до сърдечна недостатъчност.
Причини за пролапс на митралната клапа
Сред причините за пролапс на митралната клапа са наличието на вродена бикуспидна клапа /с две платна/, ревматизъм, ендокардит, сифилис, системни съединително-тъканни заболявания, идиопатична клапна дегенерация, миксоматозна дегенерация.
Аортната регургитация бива хронична и остра. Причини за остро настъпил пролапс са инфекциозният ендокардит и дисекация на аортата. Средна към тежка недостатъчност на клапата се получава при ревматизъм, инфекциозен ендокардит. При деца пролапсът на митралната клапа най-често се свързва с дефект в камерната преграда.
Симптоми при пролапс на митралната клапа
Пролапсът на митралната клапа протича с картината на кардиогенен шок и остра сърдечна недостатъчност. Хроничният пролапс обикновено години наред е безсимптомен. В някои случаи болните съобщават, че чувстват своето сърце, особено в легнало положение.
Това се свързва с увеличения ударен обем. С течение на времето се развива картината на левостранна сърдечна недостатъчност – появява се задух при усилие, а през нощта се получава необходимост от заемане на седнало положение. Стягане или болка в областта на сърцето има рядко.
Характерен симптом е повишението на аплитудата на артериалното налягане – систолата се повишава, а дистолата се понижава. Характерно е бързо напълване на пулса. Пулсациите са изразени в областта на сънните артерии, капилярите на нокътното ложе при леко притискане.
Наблюдава се поклащане на главата и потрепване на мекото небце. В сърдечната област може да палпира, а понякога и визуализира сърдечният удар. Той е изместен наляво и надолу.
Диагностициране на пролапс на митралната клапа
Споменатите симптоми са насочващи към диагнозата пролапс на митралната клапа. Провеждат се и някои изследвания, които с точност да потвърдят наличието на пролапс на митралната клапа.
Прави се рентгенография на гръдния кош, при която се установяват променени контури на сърдечната сянка поради хипертрофията. При наличие на сърдечна недостатъчност личат и белези от сърдечния застой.
В наши дни ехокардиографията има най-силна диагностична стойност по отношение на клапни пороци. Чрез доплер се оценява и степента на пролапса на митралната клапа. Дори нещо повече – може да се оцени наличието на изменения в самите клапни петна.
За да се направи оценка състоянието на сърдечните съдове, особено при предстояща оперативна намеса, се прави коронарография.
Лечение на пролапс на митралната клапа
Първоначално терапията започва с медикаментозно лечение, което цели намаляване на периферното съдово съпротивление и ограничаване на регургитацията. Не бива да се допуска понижаване на сърдечната честота под 80 удара/минута, защото това допълнително увеличава обема на лявата камера.
Показна интервенция при пролапс на митралната клапа е клапното протезиране. При заболявания на аортата може да се постави и съдова протеза. След операцията трябва да се започне лечение с антикоагуланти, за да се контролира тромбозния риск.
От 80 до 95% е десетгодишната преживяемост при леката до умерена аортна недостатъчност, естествено при адекватно лечение. При навременно клапно протезиране при средна до тежка по степен регургитация, прогнозата също е добра.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
