Горещият душ е перфектният завършек на тежкия работен ден. Той е способен да ни освободи от напрежението и да ни накара да се почувстваме по-добре. Прекалената горещина изобщо не е полезна.
Дерматолозите съветват водата, с която се къпем, винаги да е хладка, не и гореща. Усещането на топлина е предпоставка за увреждане здравето на кожата.
Водата с която се къпем, не трябва да надвишава да превишава 40 градуса. Ако е прекалено топла, кожата се зачервява и се появява усещане за дискомфорт.
Прекалено горещият душ може да отмие естествените мазнини на кожата и да я изсуши. Дългите душове, дори да не са горещи, също водят до изсушаване. Топлата вода отмива и естествените мазнини от косата. Това я прави суха и дори може да доведе до нейното обезцветяване.
Топлата вода има функцията да отваря порите. Тази ѝ функция е полезна само при разкрасителни процедури, когато се локализира само в областта на лицето.
Съветът на специалистите към родителите, е да не къпят децата си с прекалено гореща вода, ако не искат да направят кожата им по-малко чувствителна към кожни заболявания, възпаления, алергии и екземи.
Установено е, че топлата вода може да доведе до подкожни проблеми. При къпане кръвообращението се засилва, което от своя страна може да предизвика допълнително обостряне на вече налично възпаление и да причини сухота и сърбежи.
Освен всичко друго, високите градуси на водата водят до спад на кръвното налягане. Като следствие може да се появи световъртеж, а в някои случаи да се стигне и до припадък. Това е най-опасно за хората със сърдечни проблеми. Горещата вода може да доведе до хипертония, аритмия и други проблеми.
Един от митовете относно прекалено топлите душове твърди, че те водят до развитие на рак, тъй като хлорът прониквал по-лесно през кожата. Дерматолозите са категорични, че това е напълно невъзможно.
Освен всичко друго е установено, че прекалено високите температури на водата в банята пропорционално увеличават и топлината на тялото. Паралелно с това обаче се намалява киселинността му, в резултат на което са намалените физиологични функции.
