Халюциногенните гъби ще се окажат магически. Оказва се, че те могат да нулират депресирания мозък и да го събудят за нов живот.
Халюциногенът, открит в магическите гъби, може да нулира мозъците на хората с депресия. Тук става въпрос за от най-леки до най-тежки степени на състоянието. Това дава надежда за откриване на лек, панацея и превенция срещу него.
В контролирано проучване на 19 пациента е дадена единична доза псилоцибин, психоактивната съставка в някои от така наречените магически гъби. При половината от участниците депресията се е изпарила. При тях са наблюдавани промени в мозъчната активност, които продължили около пет седмици. Екипът обаче подчертава, че хората не трябва да се самолекуват, особено с магически гъби.
До този момент има няколко проучвания, които предполагат, че псилоцибинът действа като смазващо вещество за ума. То позволява на хората да избягат от цикъла на депресивни симптоми. За момента обаче никой не е наясно какво е точното въздействие, което оказва върху мозъчната активност.
Екипът е извършил мозъчно сканиране преди лечението с псилоцибин, както и на следващия ден, когато пациентите са отново на себе си. Така става ясно, че веществото засяга две ключови области на мозъка. Едната е амигдалата, която е силно ангажирана с това как обработваме емоциите като страх и безпокойство. Веществото притъпява възприятията ѝ. Колкото по-малко активна е тя, толкова по-скоростно е подобряването на симптомите. В същото време т.нар. пасивен режим на мозъка или съвкупността от различни региони на мозъка стават по-стабилни след приемане на псилоцибин.
Вкарано в организма, веществото побутва депресирания мозък. Той го нулира и рестартира. Самите пациенти се чувствали като нови, преродени, рестартирани. Един дори твърдял, че е усетил как сякаш някой е разглобил мозъка му и го е почистил от депресивните мисли.
Изследването е първото по рода си. Тъй като в него участие са взели твърде малко хора, тепърва предстоят по-големи проучвания, преди псилоцибинът да бъде приет като лечение за депресия. Въпреки това дори предварителните констатации са изумителни за учените и те нямат търпение да разгледат по-дългосрочните механизми в контролираните проучвания.
