Все по-често родители и учители лепят етикети на деца, които са по-палави и невъздържани в реакциите си и ги пращат в отбора на хиперактивните. Подобни диагнози са не само неправилни, а и доста преувеличени. Особено когато са дадени от хора, нямащи необходимия професионален капацитет за подобни оценки. Как да разберем дали детето е хиперактивно?
1. Не всяко палаво дете е хиперактивно
За хиперактивност при децата може да се говори, когато малчуганът е минал през различни тестове, направени от специалист. Обикновено хиперактивността върви ръка за ръка с дефицит на вниманието. В подобни случаи учителите забелязват, че детето не успява да се концентрира за по-дълъг период от време, пречи на останалите ученици и има сериозни затруднения с изпълнение на писмени задачи.
2. Дефицит на вниманието
Хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ) е генетичен синдром – на чисто генетично ниво мозъкът на тези деца е настроен различно. Тук не става въпрос за мозъчно увреждане, а за различно функциониране, при който частта, която отговоря за екзекутивните функции – планиране и организиране, не функционира правилно. Тези деца не са глупави, доста често те са по-будни от останалите. Просто не успяват да стоят спокойно на едно място, постоянно се движат, бутат, пипат и шумят и често остават изолирани.
3. Повишена тревожност
Когато едно дете постоянно чува от околните, че е нежелано, то започва сериозно да се безпокои как да се впише в средата. Често хиперактивните деца са деца, в чиито емоционален свят нещо не е наред, нещо липсва или е в огромни количества. Особено изразено е подобно поведение при деца, които постоянно са ограничавани от възрастните, насилвани да правят нещо, което не желаят, оскърбявани и обругавани. Тревожните деца не успяват да се справят с лавината от чувства, която ги залива, изостават в училище и с трудност намират съмишленици сред съучениците си.
4. Аутизъм
Деца, страдащи от аутизъм, нерядко проявяват и симптоми на ХАДВ. Разликата между двете е, че децата с аутизъм не появяват интерес към нито една от играчките си, докато хиперактивните имат определени предпочитания.
5. Дислексия
Нерядко хиперактивността при децата е в резултат на дислексия – невъзможност на мозъка да обработи информация, придобита чрез четене. Когато детето не може да се справи с учебния материал, то спира да внимава, започва да шава, за да убие скуката, да шуми и да търси начин да направи средата по-привлекателна за себе си. Затова и често подобни деца са трудни за успокояване в клас и нерядко молени да напуснат часа. Достатъчно е да се поработи с опитен логопед, за да може хиперактивното дете с дислексия или езиков дефицит бързо да навакса пропуските.
