Ревността е разяждаща, тя погубва не само чрез скандали и караници, този който е ревнуван. Пречи за нормалния живот и на онзи, който ревнува.
Има различни твърдения. Според някои от тях – ревнуват само хората, които не се чувстват сигурни в половинката си. Според други - за ревността си има причина, тоест ако ревнуваш, значи на подсъзнателно ниво усещаш, че у партньора има промяна и нещо изобщо не е наред. Трета теория гласи, че ревнивите хора страдат от липса на внимание или пък, че това е болестно състояние.
Ревността е ужасяващо чувство – тя може да съсипе връзката на двама души, въпреки че се обичат. Може да бъде много силна и всепоглъщаща и абсолютно нелогична и нерационална.
Ако не си в ситуацията, бързо можеш да прецениш, че ревността и съответно сцените, които я съпътстват, са много грозни и нелепи. Само, че когато си вътре в тези отношения и ти си този, който ревнува, изобщо не се интересуваш как изглежда отстрани, дори не можеш да видиш ситуацията от друг ъгъл.
Болезнената ревност често завършва с отчуждаване, лъжи, изневяра и накрая раздяла. Постоянните въпроси къде, как, кога, кой, защо и т.н. могат да подлудят и най-спокойния човек. Дори да няма вина, дори всичко да е само в главата на другия – в един момент нещата ескалират и отношенията се развалят завинаги.
Психолозите смятат, че маниакалната ревност е, защото онзи, който ревнува, смята че не заслужава половинката си, че любовта и щастието могат да му бъдат отнети по тази причина. Много трудно се преодолява подобно чувство – трябва много време и тръпение, но не е невъзможно.
Ако приемем за чиста монета мнението на психолозите, това би означавало, че единствено ревнивецът може да превъзмогне проблема. И като за начало трябва да надникне дълбоко в себе си и да се запита защо се чувства несигурен в отношенията си с хората.
