20 години брак си отидоха заради друга жена
АнонименНовак
Знам, че историята ми е банална, но болката ми е толкова истинска и опустошаваща. 20 години брак - 20 години съвместна история, спомени и мечти. Спря да ми говори, спря да ме поглежда в очите, разминаваше се ребром с мен, като че ли мога да го заразя. Не можех да повярвам в това, което усещах със сърцето си - търсех обяснения във финансовия недоимък, в липсата на пълноценна работа, в загубата на родителите му, в моя инат и растящото му недоволство от всичко, което правехме аз или децата, допусках и друга връзка, но чак такова отвращение не очаквах да видя в очите на човека, който беше мое семейство през половината ми живот.
Накрая изплю камъчето - друга жена, а 4 месеца по-късно и развод, защото трябвало да запази другата си връзка. Имам чувството, че животът ми никога повече няма да има цвят и вкус, опитвам се да сдържам емоциите заради децата, заради колегите, заради хората, които не се интересуват от чужди драми, но ми е все по-трудно и понякога не успявам да спра сълзите си. Понякога си мисля, че само децата ме държат все още с изправена глава - заради тях се стягам и опитвам да се усмихвам.
Знам, че един ден ще премине и това, но не вярвам, че отново ще намеря сили да се доверя, да потърся лично щастие - душата ми е опустошена.
Накрая изплю камъчето - друга жена, а 4 месеца по-късно и развод, защото трябвало да запази другата си връзка. Имам чувството, че животът ми никога повече няма да има цвят и вкус, опитвам се да сдържам емоциите заради децата, заради колегите, заради хората, които не се интересуват от чужди драми, но ми е все по-трудно и понякога не успявам да спра сълзите си. Понякога си мисля, че само децата ме държат все още с изправена глава - заради тях се стягам и опитвам да се усмихвам.
Знам, че един ден ще премине и това, но не вярвам, че отново ще намеря сили да се доверя, да потърся лично щастие - душата ми е опустошена.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (25)
Изпрати
Много хора се надяват това да е драмата на живота им.Е,зарязал те,изневерил ти.Е и?Понякога има и такива шамари,за дето не си догледала-че не си важна,не си обичана.Ми това е облекчение.Как не забеляза симптомите?Или формалното присъствие на мъж в живота ти те е задоволявало?От 5 години се грижа сама за детето си с ясното съзнание ,че едно дете отгледано в безлюбовие е жив инвалид.Ти си правила неща,които всички майки правят,ама не-искаш да ти го оценят,да те признаят....Зад какво си се крила досега-зад формалното присъствие на един мъж в живота си ли?За коя се мислиш?И Мадона са я зарязвали?Хайде сега да те успокояваме...Хайде сега излез на квартира ,работи на 2 места,грижи се за себе си,ако все още е нужно за децата си.... ,а кой знае може ти да си другата за някой....
8
15
Ами да - искам да ми се признава и оценява, когато заслужавам. Аз децата си не съм довела като зестра - били са планирани с желание и любов и защо да не се скривам от време на време зад мъжа си. Не е ли това смисъла на брака?! Какво значи безлюбовие - аз обичам мъжа си, дори и сега, когато вече всичко приключи - това грешно ли е?! А пък симптомите ги забелязах, но не исках да им повярвам, защото до последно вярвах на човека, с който съм била половин живот, защото когато задавах въпроси, не ми се отговаряше ясно и защото се надявах ... Но благодаря за откровения коментар.
14
7
Една монета винаги има две страни. Преди да обвините друг за случилото Ви се, погледнете дълбоко в себе си. Вие сте си мислели, че сте щастливи заедно и всичко е наред, но може би, погледнато от негова гледна точка, съвместният Ви живот е бил мъчение, компромиси и примирение. За това не е изненада, че когато отново се е появила любов в живота му, той си тръгва.
5
8
Няколко пъти прочетох коментара ви - не приемам, че 20 години да живееш в "мъчение, компромиси и примирение" е мъжко и достойно, така че няма да се съглася. Той не е мекотело и никой не го е държал насила, има достатъчно достойнства и примирението не е в природата му. Но да, винаги вината е двустранна - аз просто изплаках болката си, а и видях различни мнения, което е полезно в моя случай. Приемам случилото се като урок, който не съм разбрала и трябва да науча по болезнен начин. Не съм нещастна - работя, близка съм с децата си, имам мечти, но любовта не е сред тях вече.
13
3
Уважаема госпожо,не си вменявайте вина,каквато всъщност нямате....Била сте майка..че каква да бъдете...нали сте се грижила точно за неговите деца...Не сте обичали купоните и алкохола...е,аз ги обичам,но това не попречи на моя мъж да ми изневери с една долна пачавра...И недейте да сте толкова милостива към мръсницата,развалила семейството ви....чувала сте приказката за кучката,която вири опашка,нали...Те,мъжете са си такива по принцип,но повярвайте ми,една порядъчна жена няма толкова да бърза да си събуе гащите...А на Еми,с цятото ми уважение към нея ще кажа,че нито за момент не вярвам,че нейната приятелка цели 2 години не е разбрала,че мъжът който е с нея е женен....Истината е била пред очите и,просто тя не е не е искала да я види...
13
3
Харесва ми отговора на Рени,наистина този момент ще дойде,когато разбере какво е загубил,но не си заслужава да го чакате,трябва и вие да се огледате и да продължите без него.
11
2
Мъже...Защо в крайна сметка всички се оказват душмани?! Разбирам ви, вие сте майка и сте давали сто процента от себе си за децата. Вие сте се отдала на велика кауза. Не забравяйте това, нямам деца, но съм отгледана само от майка си, баща ми не спираше да и изневерява и да я унижава, но тя е най-силния Човек, когото познавам. Сигурна съм, че и вие сте прекрасна за тях! мъжът ви след месец, година, две, когато им затихне страстта във връзката ще съжалява! Важното е, че вие ще сте продължили на пред! Ще откриете своето щастие! Моля се за вас!!!
20
7
Здравейте,надявам се да преодолеете това изпитание,поклон пред това че необвинявате другата жена.Има случаи в които и те са лъгани(моя приятелка беше 2 години с човек за когото мислеше че е разведен,а един ден се оказа че това нее така)естествено има и такива женици които го правят с цялото си съзнание и им доставя удоволствие да съсипват нечии живот.Горе главата има за какво да живеете (децата) те са най-важното нещо в животани.Болката ще мине и ще осъзнаете че сте по-силна от колкото си мислите.Вярвайте в това,че ЗАСЛУЖАВАТЕ МНОГО ПОВЕЧЕ,защото е така!!!
19
1
Напълно ви разбирам и съчувствам,същото ме сполетя след 27 години брак разбрах много скоро,че от 6 години има друга и откакто разбрах,ада е пълен,преди поне разговаряше с мен,сега е побеснял,че съм разбрала. Не го интересуват и децата,заслепен и като дрогиран,не на себе си,а ако спомена за нея,откачва и е готов да ме пребие от бой. Съжалявам,но никога няма да му простя,след колко време ще го преживея,не знам,важното е ,че децата ме подкрепят,а и вече го нямат за баща,защото са големи и аз не скрих от тях за връзката му.
14
0
Историята е банална, защото уви, това се случва често. Периодите са "защо на мен", "къде сгреших", "как да оправя нещата", "какво ще стане с децата", "какво ще стане с мен" и тн. Отговорът на всичко е "всичко е наред"! Защото всичко е наред! Има причина да се разделите, и на теб не ти е харесвал начинът му на живот, нали? Това, че не си направила ти първата крачка за раздяла, не те прави губеща. Децата пък ще са си добре! Плачи, счупи нещо и го преживей! След година, нещата ще изглеждат по друг начин. А една година е кратко време. Ще се отвори прозореца, вярвай ми, минала съм го, горе главата! :)
15
2
x
1
2
Благодаря за окуражителните думи, за съпричастието. Тъжно е, че да видя, колко много наранени хора има. О да, аз също имам вина - явно бях повече майка, отколкото съпруга. Не обичам нощния живот, купоните и алкохола и му давах свобода в това отношение, мислейки, че като не го ограничавам и си гледам семейството, това означава нещо за него. Странното е, че аз не обвинявам основно тази жена. Не тя е поела ангажименти към мен, не с нея сме градили дом и създавали деца, не зад нейния гръб съм била в трудни моменти. Това, което ме убива сега е неговото отношение или по-точно липсата на такова, тежките думи, обидите, сарказма. Вече не мога да го позная - толкова е различен, че се питам, дали наистина съм го познавала или напоследък така се е променил. Осъзнавам, че вече единственото вярно решение е да не се виждаме, но за съжаление между нас има две същества, на които ще останем родители завинаги.
15
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 6
54
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
