Астмата е тежко заболяване, което се характеризира с повишена чувствителност и хронично възпаление на бронхиалното дърво, предизвикано от различни дразнители и външни фактори. Бронхиалното дърво представлява съвкупност от фаринкса, трахея, бронхи, бронхиолите и крайните бронхиоли. При наличие на контакт с дразнител или в определен провокиращ момент се получава запушване на бронхите и дишането е силно затруднено.
Това запушване е променливо явление и напълно обратимо с помощта на подходящите медикаменти. Всеки ден човек нормално прави около 25 000 вдишвания и издишвания, по време на които вдишва приблизително 10 000 литра въздух. За хората болни от астма този процес е сериозно препятствие в някои случаи, тъй като по време на пристъп издишането е силно затруднено. Поради тази причина астматици често правят кратки и резки вдишвания, но издишат бавно и с явно усилие.
Механизъм на действие на астмата
Основното въздействие на астмата е съсредоточено в стесняването на дихателните пътища. Именно това стесняване възпрепятства нормалното преминаване на въздух от и към бели дробове. Основно засегнати са бронхиалните тръби, без да се оказва влияние върху белодробната тъкан или въздушните алвеоли. Стесняването на дихателните пътища се дължи на три основни фактори: възпаление, бронхоспазъм и свръхчувствителност.
Възпаление – това е първият и най-важен фактор, който води до стесняване на бронхиалните тръби. По време на възпаление те са отекли, зачервени и раздразнение. Възпалението се получава в резултат от реакцията на организма към определен вид алергени и външни дразнители. Възпалената тъкан отделя слуз, която запушва бронхиалните тръби. Клетките, които се събират около увредената тъкан /бели кръвни телца и еосинофли/ могат да я увредят, както и да допринесат за стесняването на дихателните пътища.
Бронхоспазъм – по време на астматичен пристъп мускулите, които се намират около бронхиалните тръби се съкращават. Именно това стягане на мускулите на дихателните пътища се определя като бронхоспазъм, който допълнително стеснява дихателните канали.
Свръхчувствителност – хронично възпалени и свити дихателни пътища на болните от астма са свръхчувствителни на различни външни дразнители и алергени. Комбинацията от възпаление, бронхоспазъм и свръхчувствителност е главната причина за трудност при дишане и издишане.
Според причината за възникване, астмата се разделя на три основни вида:
1. Алергична астма – представлява алергична реакция, която възниква поради действието на специфични алергени, намиращи се в околната среда. Най-често срещаните такива алергени са животински косми, домашна прах и акари, полени и спори, химически вещества.
2. Не-алергична астма – този тип астма е провокирана от различни провокиращи фактори с неспецифичен характер, намиращи се във външната или вътрешна среда. Най-често срещаните такива са физически усилия, химични дразнители, хормонални промени, инфекции, психическо напрежение. Тези фактори могат да предизвикан астматичен пристъп, без да са свързани с определен алерген.
3. Смесена астма – представлява комбинация от алергичната и не-алергичната астма.
Симптоми при астма
Симптомите на астмата могат да варират от едва доловими прояви до много тежко състояние, което застрашава живота на човек. Главната проява на астмата е астматичен пристъп, който най-често включва: задух, възникващ на пристъпи; свистене при дишане; сухи свиркащи хрипове, които могат да се чуят от разстояние; мъчителна кашлица със сух характер; тежест и стягане в областта на гърдите. Понякога единственият симптом на астмата е хронична кашлица, която се проявява през нощта или по време на тренировки.
Диагностициране на астма
На първо място лекарят се съсредоточава върху историята на астматичните пристъпи. Следва обстоен медицински преглед и назначаване на редица тестове, които могат да открият бронхиална хиперактивност или вече проявила се астма. Тестовете се извършват с помощта на специален уред за изследване на дишането и специфични провокационни проби с вещества, които въздействат върху дихателната система. Астмата с алергичен характер се диагностицира чрез тестове за откриване на чувствителност към някои алергени – кожни, елиминационни и провокационни проби. В някои случаи се назначава изследване на кръв за наличие на клетки, които водят до проява на алергичните пристъпи.
Лечение на астма
За съжаление астмата е хронично заболяване, което не може да бъде напълно излекувано. Все пак съществуват редица медикаменти, които ако бъдат използвани редовно могат да подпомогнат дихателната функция и да намалят пристъпите до минимум. Основната задача на лечението на астма е да се преодолее бронхиалното запушване и хроничното възпаление. Астматичният пристъп може да бъде животозастрашаващо състояние и поради тази причина за неговото лечение се използват бързодействащи медикаменти, които имат силно бронхоразширително действие.
Към тази група лекарства спадат бета-2 рецепторни агонисти и антихолинергични препарати. Те не се използват ежедневно, а само по време на пристъп. В извънпристъпните периоди и за по-дълго лечение се ползват редица медикаменти. На първо място са инхалаторните кортикостероиди, които облекчават хроничното възпаление и спират алергичната реакция. Използват се и дългодействащи бронходилатори, осигуряващи дълга дилатация на бронхиалното дърво; антиалергични стабилизатори – за профилактика на астматичните пристъпи.
Използват се и допълнителни медикаменти като антибиотици, секретолитици и муколитици. От първостепенна важност е лекарствата за лечение на астматичните пристъпи да бъдат винаги близо до болния и да са лесно достъпни за употреба.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
