Направила си, каквото е трябвало - единствената ти грешка е, че си се върнала при него. Любов, която постоянно е залята със забрани и ревност нито е сериозна връзка, нито е любов.
Спираш да плачеш и продължаваш напред. Още в началото е било ясно, че ще е така.
Ако няма любов - няма приятелство-обещание или принуда. Никой не живее с друг, ако сам не го желае.
Престани да бъдеш дете - 30-годишен мъж хленчи като 12-годишно хлапе.
И за каква любов говориш - та тя е като твое дете, как очакваш да получиш нещо повече от това дете. Дори да спреш да я търсиш - пак няма да намериш любов.
Приеми го, че това бебе не е било готово да се появи на този свят сега , но когато е готово ще се появи със същата душа, но в друго тяло.
Не се обвинявай, така е трябвало да се случи (макар самата аз да мразя да чувам това)
Така както представяш нещата - не виждам къде е прожлема, че се замисляш дали е той?
Година е малко време, за да угасне страстта и любовта, по едно време други неща ще са на преден план и точно тогава ще трябва да внимавате да не я изгубите тая искрица.
Извини ме за грубия език, но си като малка кифла, която е незряла и не цени човека до себе си.
Мъжът ти те напуска, за да имате добър живот и пари, а ти твърдиш, че не можеш да стоиш сама ? Защо?
Моите коментари