Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»Детство с алкохолик

Детство с алкохолик

редакция:
Детство с алкохолик
Здравейте на всички. Още в началото искам да кажа, че няма да пиша излишни неща, започвам направо с моята история, която за съжаление все още не е приключила. . . И точно от нейния край най-много се страхувам!
Аз съм момче на 26 г. , още от първите няколко месеца на моя живот живея при баба, баща ми е изоставил майка ми и мен почти веднага след раждането, майка ми сега е с друг мъж и не е с мен. Никога не ме е било грижа къде е баща ми, не усещам неговата липса, за мен най-важните хора са тези около мен, тези които не са ме изоставили.

Най-голямата ми болка е, че дядо ми е алкохолик от вече 33 години, и не спира да пие, въпреки че здравето му се влоши и е на моменти, както и не го плаши факта че е с патерици след едно падане, пак благодарение на алкохола. Сами може би разбирате, че живота ми до ден днешен никак не е бил лек, а е ужасен! НЯМА КАК да изброя колко пъти е имало скандали, побоища, заплахи и опити за убийство, той много пъти е искал да убие баба ми, но някак все всичко се е разминавало, а когато съм бил малък представете си дали съм могъл да помогна

И така, най-хубавите ми години са минали без почти никакви радостни мигове, ВСЕКИ ЕДИН празник за мен беше истински ад, защото се започваше едно пиене. . . повече от обикновено. Не съм имал истинска Коледа, истински Великден, истински рожден ден, дори не съм виждал морето (сигурен съм че е красиво! )Най-голямата ми мечта е да бъда свободен, може да нямам нищо и да живея на улицата, но да дишам СВОБОДНО, без страх че нещо ужасно може би става вкъщи.

Сега вече в 2014 година всичко толкова много ми се е насъбрало, не знам какво да правя, виждам всичките ми бивши приятели и съученици как излизат, забавляват се, ходят на море, (а аз седя в нас и обслужвам един вече инвалид, който съсипа живота ми, давам му да яде, купувам му каквото иска, чистя му тоалетния стол и тн. ), някои вече имат деца, дори приятелите ми от улицата с които си играехме също имат семейства.

И веднага се сещам, че те не са осакатени по всякакъв начин и могат да защитават семейството си, имат способността да обичат и да дават любовта си. А аз не. Знам че никога няма да имам деца и тн. , само се моля за СВОБОДАТА СИ и тази на баба, защото и тя се разболя от сърце, треперя и за нея, даже усещам как и аз вече не издържам и как сърцето ми често излиза извън ритъм! Кога ли най-сетне ще бъда свободен, КОГА?

АКО НЯКОЙ МОЖЕ ДА МИ ДАДЕ СЪВЕТ, ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРЕН НА ВСЯКАКВА ПОМОЩ!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
Radiance
Radiance
Здравейте,отдавна не съм писал и има причина..Дядо ми почина на 13.12.2014г.Сега съм ужасно объркан и малко по малко трябва да наредя живота си :)
18.02.2015 15:05
1
Radiance
Radiance
СТРАШНО много благодаря на всички които са коментирали тук!
02.11.2014 20:11
Лютеница
Лютеница
Майка ми е алкохоличка от 16 години, а аз съм момиче на 20г. Заради нея семейството ни е разбито и аз живея с нея, а брат ми с баща ми. От малка поемам всички последствия на алкохолизма ѝ. Унижения, страх... Нямах никаква защита и опора. Излизах нощно време да скитам улиците и съм била на крачка да кривна от пътя, но винаги ме е спасявала вярата за по-добър живот. Тя изпадаше в кредитни неспособности да плаща, залагаше всичко от дома ни, погуби куп движими и не имущества и ме унижаваше на всяка родителска среща в училище. Търкаляше се дори по пода и ми се подиграваха съучениците. Дори и бала ми опропасти - рождени дни, Коледи... От години не празнувам никакви празници. Това, което мога да ти кажа е, че към днешна дата тя продължава да пие, а аз да живея с нея, но вече съм поела по своя път и скитам по улиците или се занимавам с неща, които ми доставят удоволствие, само за да запазя нервите си. Дори заболя от Хепатит Ц, изпопадаха ѝ зъбите и отслабна с 30кг. за 1г. Като малка съм я и удряла дори и съм изпадала в истерични припадъци, но с времето се научих да ценя преди всичко себе си. Не си погубвай живота. Имаш дълг да помогнеш преди всичко на семейството си в беда, но не и да отдадеш най-хубавите си години. Аз детството си пропилях в ходене по срещи на анонимни алкохолици, църкви и болници... Да се моля, да купувам хапчета, да моля касиерките на всички магазини да не ѝ продават алкохол - напразно. Каквото си могъл да направиш, си го направил. НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ, нищо не е заради теб и нищо не можеш да промениш! Вземи баба си някъде надалеч и го оставете да си води този живот. Сам човек най-добре може да се осъзнае, отколкото ако някой друг му налива акъл и го критикува. Обичам майка си безумно, въпреки всичко и винаги съм готова да бъда до нея, но като нормална дъщеря, а не като нейна възпитателка и изцелител. Бъди щастлив, млади човече! Продължи напред - с теб съм!!!
07.08.2014 08:25
asia nikolova
asia nikolova
пич моля те свържи се с мен на лични...напълно те подкрепям ,имам сходна съдба няма отношение с алкохола,но знам какво значи да се грижиш за болни хора...обади ми се ако искаш да поговорим
успех в начинанията ти желая!
16.07.2014 23:37
3
1
Покажи всички подкоментари
м с
м с
Тръгни си, тръгни си веднага! Години живях с най-обикновен пияница, не знам как намерих сили да го напусна, въпреки че съм с две малки деца! Един щастлив рожден ден на голямото ми дете не съм преживяла, и така спрях да празнувам рожд дни и на малкото! Още ме тормози, но знам че един ден това ще е зад гърба ми!! Ти си способен на много силни постъпки - тръгни и си търси щастието!!! Кураж
09.07.2014 10:03
монси
монси
Моя съвет е да изоставиш този кошмар, в който живееш и да си намериш работа. И съм сигурна че ще намериш момиче подходящо зс теб и ще си имаш едно прекрасно семейство. Не се отчайвай поварвай в себе си и се опълчи на съдбата сам ти можеш да я промениш. Повярвай мечтите се сбъдват стига да вярваш в тях! :)
26.06.2014 00:08
3
ивайла
ивайла
Вземи си живота.Напразно се грижиш за алкохолика - губиш си времето.Него нищо не може да му помогне.Забрави за тормоза - намери си работа или иди в някоя бяла държава - просто изживей живота си....
14.06.2014 16:54
2
marisa
marisa
ВСЕКИ ЕДИН празник за мен беше истински ад, защото се започваше едно пиене. . . повече от обикновено. Не съм имал истинска Коледа, истински Великден! Познато ми е до болка..
29.05.2014 17:56
Георги
Георги
Аз преживях нещо подибно но в по клишираният вариант с баща ми ,но слава богу аз един ден си трагнах и маика ми няколко пати го напуска и сега веме е друг човек,та какво искам фа кажа,освободи се пиговори с баба си и си трагни,заоочни работа ,бъди оалноценен главата в торбата и отначало ,и аче няма да стане
13.05.2014 03:21
сс
сс
според мен единствения ти шанс е да забравиш за всичко да простиш и да го оставиш на страна , гледай си живота учи или работи за да изкараш достатъчно пари за да можеш ти самиа да бъдеш пълноценен и да продължиш нататък живота си , ако ибереш другия вариант да се самосъжаляваш и цял живот да се възприемаш като жертва ще си останеш един неудачник които заради една трудност не е могъл да се вземе в ръце бъди силен а не слабак и не позволяваи на трудностите да те пречупват да не мислиш че на всеки му е лесно господ на всеки дава по нещо под различна форма просто трябва да се калиш и психически да узрееш че живота е несправедлив и смирено да го приемеш просто продължи нататук бе човек създаи си семейство и т.н иначе тези комплески и проблеми които не си могъл да преодолееш ще се предадат и на децата ти
12.05.2014 16:45
3

Рейтинг

5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка: