Детство с алкохолик

Здравейте на всички. Още в началото искам да кажа, че няма да пиша излишни неща, започвам направо с моята история, която за съжаление все още не е приключила. . . И точно от нейния край най-много се страхувам!
Аз съм момче на 26 г. , още от първите няколко месеца на моя живот живея при баба, баща ми е изоставил майка ми и мен почти веднага след раждането, майка ми сега е с друг мъж и не е с мен. Никога не ме е било грижа къде е баща ми, не усещам неговата липса, за мен най-важните хора са тези около мен, тези които не са ме изоставили.

Най-голямата ми болка е, че дядо ми е алкохолик от вече 33 години, и не спира да пие, въпреки че здравето му се влоши и е на моменти, както и не го плаши факта че е с патерици след едно падане, пак благодарение на алкохола. Сами може би разбирате, че живота ми до ден днешен никак не е бил лек, а е ужасен! НЯМА КАК да изброя колко пъти е имало скандали, побоища, заплахи и опити за убийство, той много пъти е искал да убие баба ми, но някак все всичко се е разминавало, а когато съм бил малък представете си дали съм могъл да помогна

И така, най-хубавите ми години са минали без почти никакви радостни мигове, ВСЕКИ ЕДИН празник за мен беше истински ад, защото се започваше едно пиене. . . повече от обикновено. Не съм имал истинска Коледа, истински Великден, истински рожден ден, дори не съм виждал морето (сигурен съм че е красиво! )Най-голямата ми мечта е да бъда свободен, може да нямам нищо и да живея на улицата, но да дишам СВОБОДНО, без страх че нещо ужасно може би става вкъщи.

Сега вече в 2014 година всичко толкова много ми се е насъбрало, не знам какво да правя, виждам всичките ми бивши приятели и съученици как излизат, забавляват се, ходят на море, (а аз седя в нас и обслужвам един вече инвалид, който съсипа живота ми, давам му да яде, купувам му каквото иска, чистя му тоалетния стол и тн. ), някои вече имат деца, дори приятелите ми от улицата с които си играехме също имат семейства.

И веднага се сещам, че те не са осакатени по всякакъв начин и могат да защитават семейството си, имат способността да обичат и да дават любовта си. А аз не. Знам че никога няма да имам деца и тн. , само се моля за СВОБОДАТА СИ и тази на баба, защото и тя се разболя от сърце, треперя и за нея, даже усещам как и аз вече не издържам и как сърцето ми често излиза извън ритъм! Кога ли най-сетне ще бъда свободен, КОГА?

АКО НЯКОЙ МОЖЕ ДА МИ ДАДЕ СЪВЕТ, ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРЕН НА ВСЯКАКВА ПОМОЩ!