Как да избягам от капана на алкохола
редакция:
Моля ви, мили хора, помогнете ми да се справя с един сериозен проблем. Боря се със себе си, но явно не особено успешно.
Момче съм и съм на 17 години. От 2 години не минал ден без да съм изпил по 3-4 бири. Употребявам и твърд алкохол.
В началото можех да изпия най-много 200-300 гр. и бях под масата. Сега мога да изпия литър, без да ми прави впечетление. Нося яко.
Всеки ден се чудя къде да се напия. Опитах се да спра, но просто не мога да спя, ако не изпия поне 3-4 бири. Повечето ми връзки преключиха поради този проблем. Никое момиче не ме иска, явно заради алкохола.
Донякъде обвинявам преятелите си, понежи са със по 2-3 години по големи от мене и те ме научиха да пия. Само, че сега повечето не пият поради някаква причина.
Смешното е, че едва тази сутрин разбрах, че имам проблем когато вместо кафе, пих 50 гр. уиски. Кажете какво да правя ?
Момче съм и съм на 17 години. От 2 години не минал ден без да съм изпил по 3-4 бири. Употребявам и твърд алкохол.
В началото можех да изпия най-много 200-300 гр. и бях под масата. Сега мога да изпия литър, без да ми прави впечетление. Нося яко.
Всеки ден се чудя къде да се напия. Опитах се да спра, но просто не мога да спя, ако не изпия поне 3-4 бири. Повечето ми връзки преключиха поради този проблем. Никое момиче не ме иска, явно заради алкохола.
Донякъде обвинявам преятелите си, понежи са със по 2-3 години по големи от мене и те ме научиха да пия. Само, че сега повечето не пият поради някаква причина.
Смешното е, че едва тази сутрин разбрах, че имам проблем когато вместо кафе, пих 50 гр. уиски. Кажете какво да правя ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
да продавам всичко ценно което имах. Бях стигнала наистина дъното когато без малко да продам къщата в която живеех. Отчаянеито и самотата сякаш ме бутнаха в пропастта наречена алкохол. Пиех защото се опитвах да скрия истинската си същност, да бъда някой друг не онзи нещастница която бях. Сякаш нещата, който бях направила можеха да се заличат ,но за съжаление нито алкохола нито самосъжалението можеха да поправят стореното. Нараних толкова много хора в желанието да не бъда наранена самата аз, затова започнах постепенно да се затварям в къщи с бутилка на масата. Когато си мислиш, че алкохола е единствения ти приятел започваш да отбягваш външния свят Най-лошото е да осъзнаеш че на никой не му пука за теб, сякаш всички са се престрували на твои приятели. Затъвах все повече и повече и един ден осъзнах в какво съм се превърнала осъзнах, че трябва да се изправя пред проблемите а не да ги отбягвам. Единственото решение беше да започна ново начало като оставям онази жалка жена след себе си. Колкото до алкохола беше най трудното нещо от което някога съм се отказвала но все пак успях. Човек трябва да има силна воля и цели към които да се стреми. Не може една бутилка да ти определя живота. Трябва да осъзнаеш че живота ти зависи само от теб и ако не искаш да превърнеш живота си в просто съществуване трябва да преосмислиш живота който водиш в момента. Запитай се това ли искаш за себе си? И ако отговора е не промени го. Нали знаеш няма не мога има не искам.
Уморявай се, захвани се с нещо (творчески проект, доброволен труд, помощ и инициативност в семейството ти, каквото и да е), за да се справиш с безсънието, което е наистина ужасно влудяващо и обезсърчаващо.