Майка ми злоупотребява с алкохола и ме намрази

Не знам как да започна. Имах щастливо детство, добри и супер разбиращи родители, които винаги са ми били приятели, с които мога да споделя всичко. Но от 7 години насам става нещо необяснимо за мен.

Тогава почина бащата на майка ми, след дълго боледуване от рак на белите дробове. Три години по-рано, още когато се разболя той, майка ми започна да гасне и да употребява антидепресанти. От тях стана апатична, мълчалива и отнесена.

След смъртта на баща си все по-често комбинираше таблетките с бира. Чаша - две, а после - доста повече. Преди около 5 години аз заподозрях баща ми в изневяра към майка ми и направих грешката да й кажа. Оказа се, че моите подозрения са били супер глупави и неоснователни, неговата невинност се доказа, но тя така и не му повярва или поне не искаше да го направи.

Започна да пие още по-често, повече твърд алкохол, да смесва напитките и прочие. Тогава бяха пред развод, след 20 години брак, а аз се нагълтах с хапчета и се отървах на косъм след промивка на стомаха. Както и да е, това не трогна майка ми.

Баща ми винаги е бил много свестен, мил, грижовен и нежен мъж и човек, който носи вкъщи доходи над средните /казвам това, не за да се хваля, а защото искам да изтъкна това, че нищо не липсва материално на майка ми, но тя е все недоволна/. Като цяло майка ми от своя страна е била винаги по-нервната, сприхава, заядлива и горда.

Ужасно горда. Дори когато греши, никога не признава, никога не се извинява. Последните години започна да се напива почти през ден до припадък, крие си алкохол от нас и твърди, че не пие, а като се приберем с баща ми и вече е във фаза.

Вдига ужасни скандали, при които баща ми стои, мълчи и търпи, просто защото /лично на мен ми го е казвал/, ако и посегне в такъв момент и си изтърве нервите, не знае какво може да стане. Горкия човек, страшно търпелив е, ужасно добър, винаги й прощава изцепките. Тя го е удряла, плюла, чупила му е чаши с главата, а той стои, стои, само, за да не я нарани физически, защото знае, че не му е на нивото.

Веднъж майка ми се би с мен жестоко, налагаше не навсякъде - глава, гръб, лице, корем, където се сетите, само защото исках да излея едно шише уиски в мивката. А аз, също като баща ми не й отвръщам, защото съм по-силна и по-едра /тя всъщност е много дребна и слаба жена/ и рискувам да я нараня лошо. За да се избавим от делириума и виковете й, които не престават понякога с часове, с татко излизаме навън.

Пием кафе по нощите, висим по бензиностанции и се разхождаме. Това много ни сближи, нищо, че винаги сме били първи приятели още от едно време. Казваме си дори много, много съкровени неща, които всеки таи в себе си. Споделяме и се подкрепяме, винаги се застъпваме един за друг. Той е най-добрия ми приятел. Заради това или заради друго, мама взе да ме намразва.

Когато не е пияна ми се сопка, крещи и понякога обижда почти или изобщо без причина. Никога в последните 5-6 години не ме е питала как съм, дали имам проблем, дали нещо ме тревожи. Никога не ме е изслушвала, когато я моля за съвет за свой проблем, а само ми е натяквала и крещяла в отговор. Затова аз се отчуждих, не споделям вече, защото няма кой да ме чуе. Само с татко говоря за личните ми проблеми и болежки. А майка ми споделя много с баща ми, когато не са скарани, се държат страхотно един с друг, ходят по балкани, заведения и насам-натам.

Но ако аз съм с тях, тя винаги намира начин да се скара с мен, дори без причина. Твърди, когато сме само двете, без баща ми наоколо, че аз искам баща си само за себе си, че искам да й го отнема, да й разваля семейството. НЕЙНОТО семейство, в което аз съм нямала работа. Нарича ме дрисла, малоумна, ненормална, говедо, изрод, дори к**ва. А не съм й дала никакъв повод. Когато са добре с татко, гледам да не се навъртам наоколо, за да е тя спокойна и да не тормози баща ми.

И той, и аз сме с вроден порок на сърцето, който при него е по-напреднал като стадии и много се притеснявам всички тези нерви да не го разболеят още. Аз започнах да проявавам симптоми на балансирана стенокардия, задух, гадене, болки в сърцето и ръката, и т. н. , постоянно, при най-малките нерви или физическо усилие.

Щитовидната ми жлеза от стреса явно се прецака, имам данни за хипофункция и други проблеми. А на нея не й пука. Никак даже. Не се трогва нито от молби, нито от крясъци, нито от мълчание. Въобще, картинката в семейството ми никак не е хубава. И се чудя защо майка ми ме мрази? Някой с подобен проблем и евентуално решение?